Приключението основен ремонт на кухня, баня и коридор
(и нашите решения за ремонта)
Изолацията покрай COVID-19 беше катализатор за промени, осъзнаване и решения за много хора, включително и за мен. Промените започнаха с преосмисляне на вътрешния свят и продължиха до семейното решение да стартираме основния ремонт на част от жилището, в което живеем. Да, ремонт на част от дома не е като да е ремонт на целия дом, ама си беше такова приключение, че думи нямам.
Та… планът, с който стартирахме, изглеждаше така: да направим основен ремонт на кухнята и банята (ама основен, основен – нови ВиК и ел. инсталации), а коридорът ни “висеше” малко под въпрос. От една страна искахме да махнем старата ламперия, за да “светне”, а от друга страна – давахме си ясна сметка, че ако коридорът влезе в плана, разходите ще се увеличат, времето за изпълнение – също, за нервите да не говорим… Решихме да не включваме коридора в първоначалния замисъл, като обаче май и на двамата ни беше доста ясно, че няма да минем без него. Той все пак е неразривно свързващо звено между двете основни помещения, които с категоричност попадаха в графата “Ремонтираме”.
Евакуация от праха
Тук обаче идва и един друг момент. Никак не се самозаблуждавахме, че ще можем да живеем зад тази входна врата, докато къртим, ама много, много къртим. Всъщност…. Споменах ли колко имаше за къртене? И не, не става дума за стени, а за една на практика вечна (ако не бяхме положили особени старания в къртенето) лята мивка, плочки в кухнята, лепени по времето, когато всичко се е правело, за да остане… И още – да пробием нов отвор за аспирация, да изкъртим прилежно налепени един над друг два реда плочки на пода в банята и още мнооого плочки по стената, лепени с около 2 см цимент. Да, всичко беше правено така, че да остане дълго. И беше останало. Вършеше на практика идеална работа, изключително здраво и бяхме щастливци, че го имаме. Просто отдавна беше надживяло времето си и някак си никак не се вписваше в определението “нашето”.
Та… цялото това предстоящо къртене, плюс още доста за преместване на тръби, за пускане на нови, за прокопаване на нови кабелни канали и подмяна на старото електрозахранване….
Трябваше да се изнесем. И тук съдбата ни потупа по рамото – за щастие имаше къде, при това, без да плащаме наем. И пак да сме си сами. Условието беше едно и си се постави от само себе си – трябваше да превърнем стая, която се ползва като склад в обитаема стая, а банята, която, за щастие си беше създадена и неползвана никога от създаването си – в използваема баня.
Така… приключението “ремонт” започна доста преди реално да започне самият ремонт. За около месец време се оттървахме от складирани, но ненужни за нас мебели, за да можем да превърнем бившата стая-склад в стая за живот с място за спане, шкафи с посуда, дрехи и всичко нужно, за да изкараме … месец-най-много два по първоначален план.
Подготовката на Бункерчето
Освен това мъжката сила вкъщи се зае с инсталиране на ново ел. табло с дефектно-токова защита за бойлера, който предстоеше да сложим. Вярно, че планирахме месец-два ремонт, но нямаше да минем без баня. Мъжът вкъщи запретна ръкави и се зае и с подмяна на механизма на казанчето, за да му вдъхне живот.
Аз имах нелеката задача да намеря нов дом за непотребните мебели, да събера покъщнината от кухнята, да изхвърля вещите, чиито живот вече бе изживян, да отделя тези, които ние никога не сме ползвали и няма и да ползваме, да сортирам трети тип кашони с посуда, която все пак ще ни трябва, докато трае ремонта, и четвърти вид кашони – вещи, които ще почакат известно време, за да се подслонят директно в новата кухня. (Милите те, ако само са знаели колко имат да чакат….)
Всъщност, разпределението по кашони никак, ама никак не беше лека задача, имайки предвид, че три поколения бяхме пълнили тези шкафове. Една от находките, на които попаднах, беше биберонът на моето момче. Гумата беше станала твърда като камък, черна и напукана, ама все пак какво ли очаквах – бебето, което го беше ползвало, сега връзваше фаза и нула в ново ел. табло….
Успоредно с това се заех да разчиствам стаята-склад, да измия прозорците, да я повъзстановя от едно наводнение, което беше превърнало пода в не особено мини басейн… И, отново изхвърлях, преподреждах, реорганизирах и чистих като за няколко години напред …
Когато разчистихме терена, дойде времето, в което се развихрихме на тема разглобяване на старите шкафове в кухнята. Два реда горни шкафове, шкаф под мивката, секция и два дивана, които трябаше да разглобим и да смъкнем в бъдещата ни бърлога или както официално си я наричаме, тъй като е на приземен етаж – Бункерчето.
Да си призная, не съм и подозирала какъв талант имам с отвертката – права, кръстата, няма голямо значение, болтове отвивах всякакви. Философията ми по време на целия ремонт беше, че ще правя всичко, с което мога да се справя (и няма да ми навреди), първо, за да облекча човека до себе си и второ, за да се движим с по-добро темпо. Затова той докато пренасяше тежки шкафове, аз вилнях с отвертката по други, да са няма празно, както се казва. Жив късмет си беше, че два болта излязоха по-инатливи от мен, тъй като толкова бях се отдала на мисията “Разглобяване”, че не бях съобразила, че отвивайки ги, има съществен риск телевизорът да пострада сериозно от срутил се върху него шкаф. Е, понякога съдбата си знае работата…
Някъде по това време, успоредно с тези си дейности, започнахме да посрещаме вкъщи майстори, за да огледат ситуацията, да чуят виждането ни за бъдещото на тези помещения и да ни заговорят в цифри и срокове. А основният въпрос, който ние задавахме, беше: “От кога можете да започнете”.
Успоредно и с това, започна обикалянето по магазини, изясняването на концепции – кое къде, какво, как и защо.
Основната ни идея, която всъщност беше изпълнена, беше да предприемем комбиниран вариант – ние правим каквото можем по ремонта – къртене, сваляне на тапети, изнасяне на строителни отпадъци, а майсторите поемат оттам. После отново на бойното поле се връщаме ние, за да довършим.
Така за два дни кухнята се превърна в помещение, което беше трудно да се определи какво е било точно. И докато съпругът ми къртеше, аз пълнех ли пълнех чувалите със стари плочки, мазилка, арматура от старата мивка. Наоколо беше като в мъгла. Шумът си го биваше… Тук е моментът да благодарим за търпението на съседите, които бяха пасивните активни участници в нашия ремонт.
Да изкъртиш всичко и да отидеш на море
Бригадата “Бързи, смели, сръчни” отново се хвана за работа. Тук първата ни задача беше да махнем плоскостите на ламперията. Чела съм доста страховити истории за цели нови съобщества, които излизат на бял свят, след махане на ламперия, за щастие, оказа се, че при нас нямаше пълзящо население на тъмните територии под плоскостите. И така, мъжката сила свали ламперията с всички прилежащи на нея дъски и перваза на вратата, и докато отиде до село за ремарке, аз вече бях изнесла всички възможни плоскости, дъски и дъскички в двора.
Коридорът - какво и как променихме
Обновяването в коридора имаше няколко ключови момента. Първият – окачен таван. Разполагахме с достатъчно височина, така че не беше проблем да направим окачен таван, в който да скрием осветление. Относно осветлението – идеята ни беше да превърнем това помещение от мрачно в доста светло и приветливо местенце. Решихме въпроса доста бюджетно – с три лунички с щипки с цветна температура 4000 K – така избягахме от студената бяла светлина и от твърде жълтата топла светлина.
Вторият основен момент беше подът. Избрахме да покрием геройски служилата ни досега мозайка с гранитогрес. Спряхме се на плочки, имитиращи ламинат, една идея по-тъмни от тези в банята. При банята логиката ни беше, че търсим сравнително светъл под със сравнително светли фуги, за да не си личат стряскащо много щетите от доста варовитата вода.
Какво съобразихме при избора на плочки в коридора
В коридора посоката на мислене беше друга – фугите да не са твърде светли, защото все пак е входно помещение, влиза се с обувки. Колкото и да се старая да поддържам хигиена, не бих искала да търкам фуги за закуска, обяд и вечеря. Втората логика беше да изберем плочки, които да са сравнително светли, за да запазим светлина и усещане за уют, но и в същото време да не са твърде светли, за да си личи всеки един паднал косъм. Тук вярвам, че всяка жена ще ме разбере. При положение, че се сресвам в коридора, няма как да няма мое ДНК по килим, плочки и къде ли не. Просто природата си е природа и косата си е коса.
Та… за плочките… Живеехме с илюзията, че не е голяма философия да се залепят плочки на коридор с приблизителна площ 8 квадратни метра. Бяхме окуражени от факта, че баща ми е лепил плочки и заедно със съпруга ми ще се справят за ден-два. Голяма грешка. Оказа се, че лепенето на плочки си има свой си чалъм и никак не е проста работа, особено когато подът не е равен. Доста се измъчиха и двамата и абсолютно категорично – ако знаехме какво ще е, със сигурност щяхме да спестим всичките нерви и да платим на майстор, на когото все пак това му е рутина.
Стените
Връщам се на стените. Искахме измазване, но не и гипскартон. Въпреки че не са прави, предпочетохме да не губим сантиметри. След като ги измазаха, ние ги боядисаме. Спряхме се на бяло, отново с оглед да запазим усещането за светлина и простор. Е, бягахме от синеещото бяло и се спряхме на нюанс. Изборът ни беше миеща се боя, защото не си правехме илюзии, че стените ще останат безупречно чисти и белички дълго време. Съвсем прави бяхме, бързо бялото беше разнообразено от следи от черната кожа на дългите ми ботуши и други разни щрихи.
Первазите в коридора
Друг момент, който вероятно ще ви е полезен – первазът отстрани на пода. Има различни варианти, сред които MDF и PVC. Обясниха ни, че MDF е вариант за прави стени, а нашите не са такива, освен това оставихме пералнята в коридора, та PVC изборът беше допълнителна превенция. Спряхме се на височина на перваза 8 см с идеята да не се цапа стената от по-невнимателно събути обувки, ако е по-нисък. А… като говорим за превенция, пак заради факторът пералня, по идея на баща ми сложихме хидроизолация под плочките като я вдигнахме няколко см на стените. И пак – стискам палци да не се наложи да се стига до хидроизолацията.
Банята - няколко хитринки от практиката
Откъде да започна – подмяна на тръби, замаска на пода и стените, лепене на плочки, преместване на мивката, поставяне на параван в зоната за къпане. Решихме да имаме един сифон – под душа, тъй като помещението е квадрат. За целта оставихме процеп около 2 мм под стъклото, за да минава вода. Доста се чудихме колко да е широчината на стъклото. От една страна не искахме цялата баня е просто едно стъкло и миниатюрно процепче, за да стигнеш до тоалетната, от друга страна, ако беше твърде тясно стъклото, щеше да се обезсмисли, тъй като щяхме така или иначе да мокрим навсякъде. Спряхме се на 80 см широчина, хванато на две места за пода, хванато за стената и с обтяжка за допълнителна стабилност.
Хитро решение, което ни предложиха, беше обтяжка под ъгъл. При нас пасна чудесно, сложихме я от външната страна и така не създава усещане за дискомфорт, тъй като не минаваме под нея, а и я ползваме вместо закачалка за кърпи.
За шкафа в банята – горен и долен, бяхме категорични, че ще са pvc. Въпреки че не се пръска при къпане, искахме да имаме свободата свободно да мием и шкафа, и мивката.
Ако ви предстои да ремонтирате баня, обърнете внимание точно къде слагате сифона. Не е добре да е на мястото, където ще стъпвате вие. Така постоянно ще го запушвате с крака и ще попречите на оттичането на водата.
За плочките вече писах – не твърде тъмни, тъй като водата е варовита и със сравнително светли фуги по същата причина.
Кухнята
Тук приключението беше голямо. Освен упражненията на тема къртене, се изправихме и пред ситуацията нужда от укрепване на гредоред. Тъй като понаучихме това-онова по темата, а в интернет не открихме особено много и най-вече особено полезни материали, събрах опита ни в отделна публикация.
Няколко решения, за които изключително много се радвам – на първо място със сигурност е фактът, че вече имаме съдомиялна. Със сигурност препоръчвам да изберете голяма, за да можете да си събирате тенджери, купи за салати и всякакви други съдове и прибори.
На второ място – щастлива съм, че не послушахме съвета да махнем дивана от кухнята и да си останем само с маса със столове. Тук и двамата бяхме категорични, че си искаме диван. На практика си ползваме кухнята като всекидневна, затова държахме да има диван (старото строителство си има своите предимства – имаме и кухня, и хол).
Хитринки за избора на диван
Изборът на диван сам по себе си беше приключение, защото трябваше да е максимално дълъг, за да е удобен за излягане, но не повече от 1.85 см, тъй като и хладилникът, и вратата на терасата се отварят към него. Освен това трябваше да е с максимално широка площ за сядане, за да се събират двама души легнали един до друг сравнително спокойно. И още изисквания – споделям ги, защото се оказаха особено практични и могат да ви дадат идея. Намалихме максимално широчината на подлакътниците, за да не крадат от пространството. Въпреки това обаче от едната страна трябваше да има, за да си подпираме на подлакътника възглавницата като легнем и тя да не изпада, а от страната, която ни се пада откъм краката, подлакътникът стига само до нивото на мястото за сядане, за не пречат на изпълването на краката. Освен това диванът има ракла – за съхранение и се разпъва, за да се превърне в допълнително легло, когато имаме гости.
С две ръце “за” голяма съдомиялна и голяма мивка
Ще отделя няколко реда и за още едно абсолютно правилно решение, което взехме. Докато правихме проекта за кухнята, дамата, с която работихме, много ни убеждаваше, че при условие, че имаме голяма съдомиялна, не ни трябва голяма мивка. И двамата бяхме убедени, че искаме максимално голяма мивка (все пак с едно корито), при това с отцедник. Изключително се радвам, че се заинатихме. Имаме големи съдове – като глинения гювеч и тави, които не стават за миене в съдомиялна и голямата мивка е огромен плюс. Освен това си ползваме страшно много отцедника – не за отцеждане на съдове, а за поставяне на току-що измити и много мокри плодове и зеленчуци, за прясно извадени от фризера замразени продукти, за да държим мократа гъба за съдове…
Броят на контактите има значение
Още малко акъл – изведете си минимум 5 контакта над плота. Ние имаме 7. Седем може би е една идея много, но 5 са си нужни, особено ако не искате да изключвате и да включвате постоянно в контакта уреди като кафемашината и каната за вода. Ако се чудите другите за какво са – микровълнова, блендер, миксер, зареждане на телефони и електрически четки за зъби.
Спирам до тук.
От сегашна гледна точка мога да кажа – ако се чувствате обездвижени и искате скоростно да влезете във форма – започнете ремонт. Ефектът е гарантиран.
Ако искате да откриете неподозирани умения в себе си – започнете ремонт!
Ако искате да изпробвате границите на психологическо напрежение и умора – започнете ремонт!
Ако искате да разширите общата си култура и речника си в посока строителство, монтажни дейности и обзавеждане – отново, започнете ремонт!
Ако искате занимание тип тиймбилдинг, ама за семейства – започнете ремонт! Е, тук ефектът не е гарантиран. Зависи си от вас, поради сериозните нива на напрежение може и сериозно да се изпокарате, така че, вие преценете.