Всеки е човек в човека и някого в себе си. И всеки днес е повече от вчера и по-малко от утре.
Сега си с една минута по-стар, с 60 секунди по-мъдър, с една усмивка по-богат или… със спомен.
И си орбита, планета или цяла вселена. Ако можеш да я побереш в себе си…
Изтъкани сме от нишки, слепени сме с чувства и малко сълзи. И сме много животи в един. И сме много човека в човек – толкова многопластови, толкова многополюсни, толкова силни в и слабостта си и толкова слаби в силата си. Ние сме хаос в космоса и ред в безредието. Аромат. Стон. И вик. И смях. Протегната ръка и смисъл, мълчание.
Ние сме вяра и тъга, обич и презрение, логични сме в нелогичността си и подредени в своята обърканост.
Ние сме хора. Несъвършени. Истински. Молещи. Знаещи.
Туптящи.
И сме думи, и сме мълчание, и сме радост, и сме зов.
Всеки е човек в човека и крием много нещо в себе си.
И сме тъй многолики… И тъй несъвършени.
И търсещи.
Аз
Ти
Той
Тя
Ние.
Ние сме.
Ние сме живот.
Ние сме Животът.
Анета Стефанова