Една лична книга. Историята на една силна и обичаща жена.
Автобиографиите не са предпочитан жанр за мен, политическите лица не ме вълнуват. Вероятно заради положителните отзиви обаче, вероятно и заради позитивното излъчване на корицата, „Моята история“, написана от Мишел Обама, провокира интереса ми.
Най-силно ме впечатли искреността, с която Мишел разказва за живота си и най-вече за най-личните моменти в него. За безперспективния квартал, в който е отраснала като дете, за здравословния проблем на баща си, за това как среща Барак Обама. Не се бях интересувала от живота на президентската двойка и ми беше любопитно, че всъщност тя му е била ментор в адвокатската кантора, където заедно са работели.
Тази книга е мила. Мила с това как Мишел описва увлечението на Барак по четенето, мила е и заради това как Барак е попитал Мишел дали може да я целуне, мила е с това как Мишел се опитва да осигури относително нормално детство на децата си – дъщерите на Президента.
Тази книга е и трогателна.
Безспорно най-много ме впечатли с това, че Мишел споделя деликатни моменти от най-интимния си живот – за това как не са могли да създадат дете с Барак, за това как докато той е отсъствал от дома, заради политически ангажименти, тя е ходила на прегледи и си е правела сама хормонални инжекции. За това как е трябвало спешно да пътуват за Щатите, а детето им е било с висока температура…
Тази книга е емоционална. Емоционална е с това как Мишел описва колко много Барак й е липсвал – да е вкъщи, с нея, а после и с момичетата. Мишел разказва за трудното решение Барак Обама да се кандидатира за президент… защото това означава още повече ангажименти и още повече време вън от дома.
Тази книга е…
…и за това как цели улици са блокирани, когато съпруг и съпруга излизат на една романтична вечеря…
…и за това как две порастващи момичета не могат просто така да отидат на рожден ден или да ядат сладолед с приятелите си…защото охранителите им трябва да плануват всички детайли.
В „Моята история“ са натрупани толкова много слоеве, толкова много теми… цял един живот. Живот, който преминава през:
- детството;
- смелостта да се откажеш от работата, в която си успешен, защото това не е „твоето“ нещо;
- любовта;
- силата да обичаш, когато ти е самотно и ужасно трудно да бъдеш сама у дома;
- родителството – като копнеж, сбъдната мечта и израстване;
- сякаш вечно актуалната тема за жените, женската сила и непостигнатото все още равенство на половете;
- за това да имаш хора, на които да разчиташ, и да оценяваш това;
- за успехите на политическата сцена и протоколните гафове (или как не можеш да прегърнеш Кралицата, просто защото споделяте всеобщата женска мъка на неудобните обувки);
- за това как и защо една градина в Белия дом се изправя срещу бизнеса с нездравословни храни;
- последно, но не и на последно място, и за това как трябва да събереш вещите си от Белия дом и да въведеш в него новата президентска двойка, въпреки че крайно не одобряваш личността и поведението на Тръмп;
Цитати
Спирам със словоизлеянията. За финал просто ще оставя няколко цитата от книгата (преводът е мой):
„Бях амбициозна, въпреки че не знаех точно към какво се стремя. Сега мисля, че това е един от най-безсмислените въпроси, които възрастен може да зададе на дете – „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“ Сякаш порастването е краен процес. Сякаш в някакъв момент ти ставаш нещо и това е краят.“
„В нощите, в които Барак беше във Вашингтон, аз лежах сама в леглото, чувствайки, че като че ли съм аз срещу света. Аз исках Барак за нашето семейство. Всички останали изглежда го искаха за нашата страна…“
„Аз съм обикновен човек, който се е оказал на необикновено пътешествие.“
„За всяка врата, която е била отворена за мен, аз опитвах да отворя моята врата за другите.“
„Не става въпрос да бъдеш перфектен. Не става въпрос за това къде се оказваш накрая. Има сила в това да позволиш на себе си да бъдеш разпознаваем и да бъдеш чут, в това да притежаваш своя собствена история, в това да използваш своя истински глас. … “
„Моят съпруг, Барак, моята любов, моят партньор в продължение на 25 години и най-любящо всеотдайният баща на нашите дъщери, е партньор в живота, за който само съм си мечтаела.“
Photo credit: Gage Skidmore on VisualHunt / CC BY-SA
Още на тема книги:
“Любов с малки букви” – любовта идва от малкото, но винаги с големи букви
10 невероятни цитата от „Планината помежду ни“ на Чарлс Мартин
„На изток от рая“: мъдростта на Стайнбек в цитати
Красиви цитати от Рангел Вълчанов или „НИЩО, НИЩО, АМА ТО СИ Е НЕЩО!“