Ах, ти, мое недоизживяно лято,
недей, не си отивай.
Искам още мъничко
безгрижие от теб да взема,
да се смея, да вървя на сляпо,
на птиците в гората песен да изпея.
Не тръгвай, остани в септември,
постой си тук, не искам зима!
Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе,
за топлия ти пясък, за слънцето, за роклята любима.
Искам още дни от теб, да знаеш,
с морска пяна Синьото да ме залива!
****
Подай ръка, почакай, поседни при мене,
знаем се, познаваш ме добре.
Почакай и септември само,
не давай ти на календара да те отведе!
Анета Стефанова