море

Недей, не си отивай

Ах, ти, мое недоизживяно лято,

недей, не си отивай.

Искам още мъничко

безгрижие от теб да взема,

да се смея, да вървя на сляпо,

на птиците в гората песен да изпея.

Не тръгвай, остани в септември,

постой си тук, не искам зима!

Тръгнеш ли си – ще тъжа за тебе,

за топлия ти пясък, за слънцето, за роклята любима.

Искам още дни от теб, да знаеш,

с морска пяна Синьото да ме залива!

                     ****

Подай ръка, почакай, поседни при мене,

знаем се, познаваш ме добре.

Почакай и септември само,

не давай ти на календара да те отведе!

 

Анета Стефанова

Споделете публикацията: