Усещали ли ли сте как с първата вълна, изпратена към вас, морето ви целува за добре дошли?
Как праща втората, за да измие градските ви мисли и да ги разтвори до бяла морска пяна, до мимолетни мехурчета, които се пукат и се разтварят в соления въздух…
И вече сте свободни. Съзнанието ви е притихнало, спрял е брътвежът на делничния човек в главата ви. Вдишвате морски покой, виждате синя безкрайност, шумят единствено вълните. Като че ли за да ви покажат, че това неземно спокойствие е земно. Като котва към реалността. Като котва, която ви прикрепя към тук и сега и ви държи свързани с вашето ново притихнало Аз.
Тогава морето ви праща третата вълна. От нея потръпвате. Хладните пръски превземат нагорещената от слънцето и делниците кожа. И я връщат отново към онова нейно начало, защитено, изпълнено с любов и очакване. Третата вълна ви приканва да се завърнете – към себе си, към своето начало, към утробата и наситено концентрираната обич. За Вас.
Тогава идва четвъртата вълна. Тя ви повлича и не оставя време за колебания.Тя окончателно превръща делничния човек в морско дете. И го потапя в синята водна паст, за да го измие от тревогите. Тази вълна идва, за да ви покаже,че радостта е истинска, чиста и идва от малкото.
Петата вълна посрещате вече в морето. Посрещате я като част от себе си. Като завръщане. Като покой, като самия себе си.
Усещали ли сте защо морето изпраща вълните си към вас?
Усещали ли сте смисъла на морското начало?
Как бялата пяна на всяка вълна са отмитите от вас мисли?
Усещали ли сте радостта на синята безкрайност?
Усещали ли сте…
Усещали ли сте Морето?