Може би понякога имам нужда да остана сама с няколко парчета черен шоколад и лице, скрито зад книгата.
(И тотално да забравя за супата с домати, която щях да правя…)
Може би понякога мечтая за тишина
и за това да ме прегърнеш.
Може би…
Или пък за силна, много силна музика,
за някоя безсмислена песен,
за едни свободни два часа,
за удобни кецове, които скачат високо…
И за това да танцувам така, както танцувам само вкъщи пред образа си в огледалото.
Не знам кое е точното „може би“.
„Може би“ може да побере толкова много…
(и всичко изброено, и нищо от него, и всичко друго от всичко останало…)
Може би понякога съм объркваща…
Може би съм уморена.
Може би.
Но засега ще си остана на дивана в тези няколко тихички минути
и ще слушам как навън януари вали…
Може би…
Photo credit: aaamsss on VisualHunt