книга ревю Майката на дъщеря й

„Майката на дъщеря ѝ“ – многопластова, мистериозна и емоционално докосваща

Макар че е написана от български автор – Даниела Петрова, “Майката на дъщеря ѝ” излиза първо на английски език. Причината? Писателката вече повече от две десетилетия живее и работи в Щатите. Тя някак си естествено пренася пренася тази своя част от биографията на страниците на книгата – главните героини в книгата – Лана и Катя, се срещат в именно в Америка, но и двете имат български корен. 

Жанрът е психотрилър, действието – изключително динамично. Сюжетът се гради през разказите на тримата основни персонажи – Катя, Лана и Тайлър – съпругът на Лана. Историята се разкрива и надгражда през гледната точка на всеки от тях. Смяната на гледни точки придава допълнителен ритъм и помага на читателя по-добре да опознае характера на персонажите. А всеки от тях е пълнокръвен, завършен, истински. Героите имат своите човешки слабости и силни страни, своите страхове, истини за света и болки. Именно това те кара да прелистваш страница след страница – чувството, че сякаш четеш истинската история на съвсем истински хора. И преживяваш тяхната болка. И виждаш света през техните очи.

 Една от основните теми, която Даниела Петрова застъпва, е безплодието или дългогодишната борба на една двойка да има свое си бебе. Тема, за която малко се говори, а като че ли засяга все повече съдби. 

Изборът на сюжет не е случаен. В интервю, което гледах с писателката, тя споделя, че следва съвета да пише за това, за което най-добре знае. Тя самата е минала по пътя на борба с безплодието. А прелиствайки страниците като читател, разбираш, че авторът наистина е дълбоко запознат с темата и с болката, които тя неизменно поражда. 

Наред със стремежа за създаване на бебе, са застъпени изпитанията, през които минават отношенията на двойката в този период. И изпитанията, които всеки един изживява лично за себе си.

В книгата обаче има и друга главна тема – изчезването на Катя. Мистерията около изчезването ѝ е вплетена умело в страниците на “Майката на дъщеря й”, за да направи повествованието истински интригуващо.  Образът на Катя сам по себе си е сложен, съвременен и много емоционален. Тя е изпълнено с живот младо момиче, смеещо се и красиво до степен няма-как-да-не-се-обърнеш. Облича се в ярки рокли, танцува и може да завладее всеки мъж с женствената си походка. Отвъд младежката ѝ прелест обаче се крие една бездънна самота, едно терзаещо чувство за вина, тежат черните демони на един загубен живот. Мислите ѝ са страхове, а нощите ѝ – кошмари. 

Лана на свой ред е свързана с Катя чрез тънката нишка на живота. Лана е истински смела жена, която воюва целеустремено за мисията си да стане майка, не се бои да търси справедливостта и да следва стъпките, които ще я отведат към истината. 

На фона на Лана и Катя Тайлър се явява естествената нишка, без която историята не може да бъде разказана. Той проявява своите си човешки слабости, въвлечен във фунията на бързо случващите се и неоставящи го да мисли трезво събития. Мъжкият основен персонаж осезаемо присъства като усещане, но книгата се доминира от присъствието на женските образи и тяхната ярка същност.

Как разказите на Катя, Лана и Тайлър се преплитат, за да напишат историята на “Майката на дъщеря ѝ”, можете да прочетете в книгата на Даниела Петкова. 

Още на тема книги:

36 докосващи цитата от „Лавина“-та Блага Димитрова

 

Споделете публикацията: