Макар липовото време отдавна да е отминало и скоро да започнем да подритваме кестени по улиците, споделям ето тези няколко реда, написани няколко месеца назад, когато уханието във въздуха носеше очакване за лято.
Настъпи онова липово време, в което въздухът ухае на нежност и волана на роклята ми се полюшва в синхрон с пошляпването на сандалите с тънки каишки.
А липите разпръскват сладост по улицата и носят очакване за лято, за свобода, за топли нощи и щастие под звездите.
Настъпи липовото време. Онова време между пролетта и лятото, когато дните са твои, а вечерите – още повече.