Жизненият Лещен и просветената Ковачевица

Ако сте в Огняново и виждате в спа центъра възможност да прекарате няколко лежерни часа, но не и цял ден, може да оставите спа изживяванията за надвечер и да посветите деня на разходка до Лещен и Ковачевица.

Пътят до там е с доста завои, но учудващо, е доста добър. Лещен ще ви посрещне с възрожденския си стил и няколко механи и ако му позволите, ще ви нагости вкусно. И тук, също като в Огняново, туризмът запазва живота в селото. Къщите, в по-голямата си част, са доста добре изглеждащи. Изградени са от камък, по покривите прилежно са подредени тикли. Ще видите много спретнати и на пръв поглед скоро изградени къщи, които се продават. Една от атракциите е глинената къща, която се предлага за нощувки на туристи.

Атмосферата на селцето е доста приятна,  жизнена и спокойна. В селския магазин, откъдето можете да си купите не само нещо за хапване, но и сувенири, се продават типичните за района кошници от преплетени клонки. Всъщност не само кошници, но и кошове, поставки за саксии, панери за плодове и много още изделия правят местните от преплитане на клонки. Интересното е, че тези местни изделия наистина намират широко приложение. Използват се от кошчета за отпадъци по улиците до абажури за лампи.

Кметството в Лещен изглежда доста добре, а пред него е направен приятен кът с дървена къщурка, върху която е изписан цитатът  „Напред науката е слънце, което във душите грей“. Има и чаровна люлка, застлана с някогашна черга, на която доказано могат да се люлеят и попораснали деца.

Близо до кметството е църквата – „Света Параскева“. Строена е през 1836 г., но по всичко личи, че е обновявана и добре поддържана. Свещите са разпределени според цени и размери и посетителите сами си избират свещ и оставят стотинки.

Ако продължите около осем километра направо след Лещен, ще стигнете до Ковачевица. Селото посреща с табела, обозначаваща, че автобуси не могат да влизат. И тази табела никак не е случайна. Те просто няма къде да обърнат в селото. Иначе и тук просветата е на почит. Една от първите сгради в Ковачевица е старото основно училище „Йордже Димитров“. Строено е 1892 г. и е реставрирано с европейски средства през 2004 г.  Ако надникнете през прозореца, ще видите черна дъска и чинове, запазени вероятно от 19.век.

В селото има къщи за гости, които както и в Лещен, в голямата си част са изградени по европейски програми. За разлика от Лещен обаче тук някак си се усеща един дух на тъга. Една голяма къща буквално се саморазрушава, изоставени са автомобили. Обнадеждаващото обаче е, че млади хора има. Младо момиче предлагаше домашни сладка и мед.

Уличките са автентични и човек може да поскита из тях. Доста находчиво от страна на един от хотелите е поставянето на рекламни листи по дърветата и всякакви необичайни за реклама на хотел места. Самата „реклама“ сама по себе си е по-скоро информационен лист и е доста далеч от рекламните подходи на големите фирми, но пък с упоритостта в разлепването им, собствениците вероятно привличат гости.

В Ковачевица има приятно кафене, дори без да прекарате много време там, ще се пренесете в миналия поне в миналия век. Но пък времето тук тече спокойно – също като чешмата със студена вода от ляво на кафенето. Точно отсреща има магазинче за сувенири, където можете да си купите и авторски магнит.

Близо до църквата има приятен кът с беседка, люлка и чешма – хубаво място, на което да прекарате приятни минути, потопени в спокойствието на пролетна Ковачевица.

В селцето се предлага и вино от арония, до него обаче любопитството ми не стигна 🙂

Анета Стефанова