Започнах я. Първата книга, която чета от Рангел Вълчанов. А всъщност е неговата последна, издадена около половин година, преди да почине – „Хем съм сам, хем няма никой„.
Да, творческият ум създава – думи. Словосъчетания от несъчетаемости, изречения от красиво съвместени несъвместимости. Споделям малко от думите на Вълчанов тук:
„… неща премълчавани, но ясни и вечни като изгрева на слънцето…“
„… тук-таме самота във вид на приятели“
„НИЩО, НИЩО, АМА ТО СИ Е НЕЩО!“
„Така че – да живеят непрочетените романи и техните зародиши“
„Водата на търпението се изцеди до своята последна капка. Скъса се и последната струна, на която дрънках песните на своето възпитание.“
„Макар и прегърбен, успях сериозно да се отдалеча от рождената си дата“
„…радостен страх искреше от щръкналата ми коса…“
„…но за мен Подуянската гара е много важна. Тя е седнала по турски в моите спомени,..“
„…но и защото поначало в него имаше някаква особена немска отстраненост, за разлика от нашите емоционално-балкански навици“
(за думата „срам“) – „…И сега ти глупаво я ровикаш и лепиш около нея други думи, други бездни. Непрекъснато им слагаш нови и нови патерици…./А кой ти каза, че всички думи искат да проходят?!“
„Езикът,
не е ли това армия от думи, преживели дълги, тежки битки, с предателства в себе си и от врага. Векове наред един език пада в плен на друг, и така думите разкъсани, бинтовани се влачат изреченията, същински чуждоземни пленници – преподават ги, присвояват ги, осиновяват ги в мразовити зими…“
Анета Стефанова
Още на тема книги:
„На изток от рая“: мъдростта на Стайнбек в цитати
Нейната история: Мишел Обама (+ цитати от автобиографията)
“Любов с малки букви” – любовта идва от малкото, но винаги с големи букви