След като прочетох „Тревожни хора“ на Фредрик Бакман, вече със сигурност знам защо Бакман е толкова хвален автор в читателските групи. Някак си не го бях открила за себе си по-рано, въпреки че бях чела „Всяка нощ пътят към дома става все по-дълъг“. Може би е било въпрос на момент, може би нещо друго – кой знае. И въпреки че знам, че за една книга не се съди по корицата ѝ, явно съм от хората, които го правят. Този розов заек, седящ на тоалетна чиния, някак си упорито ме отблъскваше няколко години.
Бакман обаче ме спечели. Или поне предизвика интереса ми да опитам още една порция негово творчество. Много, много психология, тънки човешки отношения, дълбоки родителски тревоги и искрена обич има в тази книга за една уж заложническа драма. Ама истинска драма със заложници няма. Всъщност, оказва се, по-драматично е това, което става вътре в нас, общувайки с любимите си хора. За тревожността да не изгубим някого, да не го нараним, да не изгубим себе си у него.
12 цитата от Фредрик Бакман за родителството, детството и порастването
„Тревожни хора“ е и книга за това, как понякога заобикаляме правилата, за да останем Човеци. Книга за бунта на децата пред родителите си, без значение дали децата са на три или вече са професионално натоварени да защитават обществото от престъпността.
Топла книга с красиво изложена мисъл. Много цитати се отбелязах от нея, но започвам с малка порция:
„В края на кариерата си човек търси смисъл, а в началото търси цел.“
“Джим е от поколение, което смяташе компютрите за магия, а Джак е от поколение, което винаги ги е приемало за даденост.”
“По-лесно е да говориш за работа, когато не намираш думи за другите неща в живота…”
“Разбира се, истината е, че ако хората действително бяха толкова щастливи, колкото изглеждат по интернет, то в интернет нямаше да има толкова много проклето съдържание, защото никой човек, който има страхотен ден, не прекарва прекарва половината от него в това да се снима.”
“…защото Зара има от онези кариери, които, ако се проточат твърде дълго, понякога водят до ситуация, в която човек трябва да потърси професионална помощ, за да го инструктират какво може да прави с живота си, освен да има кариера.”
“Някои хора приемат, че никога няма да се освободят от тревогата си, и вместо това се научават да я носят със себе си.”
“Надя се опита да живее така. Мислеше си, че затова трябва да се държим мило с другите хора, дори с идиотите – защото никога не знаем колко тежък товар носят.”
“Защото най-много се караме не с хората, които са съвсем различни от нас, ами с тези, от които почти не се различаваме.”
“хората, които никога не правят каквото и да е, няма нищо по-лесно от това да критикуват тези, които всъщност се опитват да помогнат по някакъв начин.”
“…никога не закъсняваше, просто беше необичайно да не се появи точно в уречения час.”
“Каза, че човек не трябва да ръководи, като казва на всички какво да правят, а като ги оставя да правят това, което могат.”
“Това е силата на литературата, разбирате ли, книгите могат да бъдат като малки любовни писма между хората, които могат да обяснят собствените си чувства единствено като посочат нечии други.”
“Чудна работа, понякога можеш да опознаеш някого само по книгите, които чете.”
“Всички интересни хора са правили глупости в един или друг момент!”
“Идва пролет. Накрая тя винаги ни намира.”
Още на тема книги:
„Глина“ – книга, която се лее като песен
36 докосващи цитата от „Лавина“-та Блага Димитрова