Когато взех в ръце новороденото си детенце за първото му кърмене и го наместиха да суче, изпитах силна болка. Казаха ми, че е нормално и че детето се справя добре, било нормално в първите дни зърната да бъдат доста болезнени. И те определено бяха.
Бях чела за кърменето, преди да родя. Бях гледала уебинари. Поради пандемичното време, в което бях бременна, събития на живо не се провеждаха. Навсякъде – и в книгата на Христина Янева – Хедра, която за мен си е истински практична библия за кърменето, и в уебинарите, консултантите по кърмене обясняваха, че кърменето не трябва да боли. Да, но мен ме болеше. При това ужасно. Знаех, че нещо не правя точно както трябва, но ме уверяваха, че всичко изглежда наред.
Истината е, че имаше консултант по кърмене в болницата, където родих, както и че имах две срещи с дамата. Обясни ми, че трябва да ми е удобно първо на мен, показа ми пози на кърмене и как да държа главичката на бебето. Обаче продължаваше да боли. Гърдите ми бяха разкървени още втория ден след раждането. Не можех да понасям докосването на нощницата до кожата си, въпреки че настоятелно се мажех с ланолин. И в главата ми продължаваше да се върти идеята, че кърменето не трябва да боли.
След третата нощувка в болницата се прибрахме вкъщи и храненето на детенцето ни в следващите десет дни се превърна в истински неприятно физическо усещане. Кърмех буквално с рев, не исках да идва време за следващото хранене, зърната ми кървяха и отделяха лимфна течност, която пък залепваше за подложките за кърмене и допълнително болеше при отлепването.
Ясно беше, че трябва да предприема нещо, това не беше нормално. Дори и да приемех факта, че в първите няколко дни е болезнено, то тези първи дни бяха минали.
Реших два-три дни да се изцеждам с помпа и да храня бебенцето ни с шише, за да дам малко време за почивка и възстановяване като междувременно направя лична консултация по кърмене и разбера къде точно греша. Да, идеята с помпата и шишето категорично не беше най-прекрасното нещо за детенцето, но беше моят начин то все пак да получава кърма, докато аз спася съдбата на кърменето в дългосрочен план. Беше ми кристално ясно, че няма да издържа дълго така, както я бях подкарала. А аз наистина исках да кърмя детето си. Това е най-добро за него и две мнения по въпроса няма. Поне за мен.
Започнах да звъня на консултанти. Проведох два разговора по телефона, единият от който – 40 минути, но дамите не бяха от Пловдив и среща на живо трудно можеше да се получи. Третият ми разговор вече беше с консултант по кърмене от Пловдив и насрочихме лична среща. Една от най-полезните срещи. Наистина.
В България функционират две доброволни организации, които предоставят консултации по кърмене – Ла Лече Лига и Национална асоциация “Подкрепа за кърменето”.
Кои са стъпките, които ми позволиха да кърмя, дори и с разранени гърди и направиха кърменето безболезнено?
Първо – от ключово значение както за състоянието на гърдите, така и за ефективността на кърменето (което всъщност е най-важното) е бебето да засмуква правилно. Нещо повече – оказа се, че ако то засмуква така, както трябва, е възможно кърмене, дори и в случай, че гърдите са разранени. Въпреки че зърната ми изглеждаха все едно са разрязани с нож от мястото им в центъра на ареолите, успях още по време на срещата ми с консултантката да си нахраня детето, без да ме боли.
Какво обаче означава правилно засукване?
Бебето да засуче не само зърното, а и част от ареолата. При някои жени всъщност това си е почти цялата ареола – въпрос на физиология. Идеята е, че зърното трябва да попадне навътре в небцето, където то е меко, а не в твърдата му част. Така бебето не суче само зърното и не го разранява, но по-важното е, че трансферът на кърма е много по-добър.
И сега въпросът за милион долара –
как се постига правилно засукване?
Отговорът е с широко отворена уста и леко притискане на гърдата с пръсти. Ето и малко пояснения. Първо относно притискането на гърдата – идеята е да намалите площта на ареолата, за да улесните засукването на бебето. Все едно сплесквате хамбургер – като го хванете с две ръце отстрани е много по-лесно да отхапете. Принципът е същият, но участва само едната ръка. Обхващате гърдата близо до ареолата, така че палецът е от едната, а останалите пръсти – от другата страна и лекичко сплесквате гърдата. Стремете се пръстите ви да са успоредни на устичката на бебето.
Относно отварянето на устата – груба моя грешка, особено в периода на сънливото от жълтеница бебе, беше, че в стремежа си да нахраня спящото човече, не изчаквах то да отвори хубаво уста. А ако това не се случи, няма и как да засуче правилно. Когато бебето отвори широко уста, инстинктивно накланя главичката си назад и така зърното попада именно на меката част на небцето, т.е. засуква правилно.
В случай, че бебето не иска да отвори изобщо уста, подразнете със зърно нослето и горната устна, можете дори да изстискате няколко капчици кърма над горната му устничка. Така то като истинско бозайниче ще усети аромата на мляко и ще се сети, че е време за хранене. Подсещането на бебето да яде е особено важно, когато има жълтеница. Тогава новородените са много сънливи, а за да премине физиологичната жълтеница и да изведат билирубина извън тялото си, е важно бебетата да поемат кърма. Високите нива на билирубин са опасни за бебетата, но тъй като нямам медицински познания, няма да се впускам в обяснения, които може да се окажат недотам точни.
Друго, което е важно за безболезненото кърмене, е правилната позиция на детето спрямо майката – коремчето следва да е залепено към майката. Не трябва да виждате коремчето на бебето.
От ключово значение за успешното и безпроблемно кърмене е и на вас да ви е удобно, също и бебето да е на нивото на гърдите. В случай, че сте се наклонили към детето или сте застанали по друг неестествен и неудобен начин, инстинктивно тялото ви се стреми към позиция, която да ви е удобна. Когато обаче в това време бебето суче, реално се получава дърпане на гърдата. А от там до болезненото кърмене пътят не е дълъг.
Друго, което ми помогна значително, е, че съпругът ми присъстваше на срещата с консултанката. Това за мен се оказа ключово, защото той беше запомнил детайли, които на мен ми бяха убягнали и следеше да прилагам и тях.
Така лека-полека спрях да се свивам от болка в момента, в който детенцето засуче, и успях да започна да кърмя нормално. Да, за да съм искрена, трябва да кажа, че възстановяването на гърдите отне няколко седмици – никак не беше от днес за утре. Не се получи като с магическа пръчка, но и нараняванията си бяха сериозни. И все пак – това, че през тези седмици кърмех без болка, беше огромната победа за мен и най-вече за детето.
Може би ще е полезно да вметна, че в разговорите си с консултанти по кърмене, питах на няколко пъти дали е опасно за бебето да го кърмя, когато гърдите са разранени и се отделя лимфна течност. Отговорът беше, че на детето тази течност не вреди, не е проблем дори да глътне капчици кръв или коричка от разранените зърна. Всички обаче ми обърнаха внимание, че разранените гърди и болката са проблем за бъдещето на кърменето и пряк път към преждевременното му приключване. Имайки предвид своя опит и усещането, което изпитвах, нямам съмнения, че е това е така.
Кърменето не трябва да боли, момичета. Ако ви боли, потърсете квалифициран консултант по кърмене, не търпете болката и не лишавайте бебчето си от най-полезното нещо за него. Защото кърмата далеч не е само храна и кърменето е много повече от просто хранене.