Оформена като пътепис, в книгата “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи” Дженифър Баркли споделя доста факти за Корея – любопитни както от историческа, така и от културна, религиозна и туристическа гледна точка. В пролога Баркли отбелязва, че от времето на написване до издаването на книгата корейската действителност се е променила в някои отношения. Въпреки това четивото е любопитно както за любителите на пътешествията, включително тези, които обичат да пътуват соло, така и за читателите, които са любопитни към света и различните култури в него.
Ако търсите вдъхновение и идеи за пътуване, погледнете ТУК
Започвам с темата за пътуването. Идея, застъпена в “Моето корейско лято…”, която напълно споделям, е, че за да усетиш една страна, трябва да се срещнеш с реалните нейни жители, да се насочиш не към основните забележителности, а към малките улички, градчета, пазари – там, където животът се случва наистина.
Екзотични кадри от Кабо Верде и спомен, от който още ме избива студена пот, ще откриете ТУК
Дженифър Баркли засяга и самостоятелното пътуване като начин да опознаеш първичния характер на дадено място и да научиш повече за хората, които го обитават. Да си призная – едва ли бих се осмелила да пътувам съвсем сама дни наред в държава със съвсем непозната за мен култура, още повече да си позволя да пренощувам при току-що срещнати на пътя мъже (пък било то и монаси…), но… Хората са различни, затова ето доза вдъхновение за ентусиастите на тема соло пътешествия:
“Магията да се скиташ, да намериш нетърсени удоволствия, сам да откриваш места – ме караше да търся преживяване на непознато място сама, а не да се редя на опашка с хиляди други заради нещо прочуто. Неочакваната красота за мен означава много повече.”
Баркли споменава и Хан Би Я, корейска писателка, авторка на “Дъщеря на вятъра: три пъти и половина пеша около Земята”, която казва, че не пътува сама, а “със себе си”. Така е изградила диалог със собственото си Аз, научила е повече за него и за това как да преодолява трудностите.
Още на тема книги ще откриете ТУК
От “Моето корейско лято или как заобичах кимчи” научих и че корейците искрено се стремят чужденците да останат с хубави изживявания от страната им. Ето защо и героинята получава толкова много пожелания за “щастливи спомени от Корея”.
В книгата не липсват и философски съждения като: “Всичко, което се случва, ни учи на нещо и ние се движим напред, каквото и да се случи.”
Разбира се, (умерено) застъпена е и философията на будизма. Авторката пише, че статуята на Буда има за цел да напомни на човек за неговата същност и да му помогне да я открие. “В известен смисъл Буда е собственият ти образ и ти се покланяш пред себе си, не боготвориш друго същество, а признаваш собствената си същност, чрез която си свързан с всичко във вселената.”
Любопити бяха за мен и редовете, които поясняват, че лотосът е символ на будитското сърце и на разцъфтяването на душата.
Дженифър Баркли вмества също и информация за конфуцианството – стриктна и сложна система от етични и държавнически норми. На почит е образованието, уважението към възрастните, подчинението на властта и превъзходството на мъжа.
Ето и още един факт от “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи”, който перфектно би паснал в рубрика “Знаете ли, че” – около една четвърт от корейците са християни. Християнската вяра е стигнала Корея от йезуитите от Китайския императорски двор през XVIII век. Тя се разпространила бързо, но била забранена от кралското семейство.
И 5 факта за десерт
Ким е най-популярното име в Корея, но в същото време е и дума за изсушени водорасли.
Жълто море е името, под което е известно Сунг Хе, Западното море. То е познато като жълто, заради наносите, изливани в него от големите китайски реки – заради тях то не е синьо и водите му не изглеждат прозрачни.
Алкохолът достигнал Корея от Китай. В будитските манастири дестилирали соджу – напитка, напомняща на водката, като така изкарвали средства за обезпечаване част от нуждите на манастира.
В корейския флаг основно място е отредено на даоитския символ ин-ян, който отразявава хармонията между противоположностите.
Корея получава признание на независимостта си от китайската империя в края на XIX век.