“Където пеят раците” на Дилия Оуенс…

 От няколко години заобикалям тази книга. Но за всяко нещо си има подходящия момент и ето, че моментът и за нея настъпи. Прочетох я за два дни. 

Особено удоволствие ми достави езикът, на който е написана. Естествено, тук овациите са и за преводачката – Лидия Шведова. Миналата година си бях поставила за цел да чета предимно на английски и сега истински се радвах на красив изказ на роден език. Но книгата е много повече от това.

Многопластова, психологическа, искрена…

“Където пеят раците” е преди всичко роман за способността на човека да се справя с всичко, независимо от всичко. 

Книга за съхраняващата и спасяващата сила на природата. 

“Където пеят раците” е роман-приключение, роман за физическото и психическото оцеляване. За утехата, която човек намира в природата. За силата да намери сили в себе си. 

 Книгата засяга естествената човешка потребност от докосване, общуване и обичане.

Тънката психология и уникалните цитати от „Тревожни хора“ на Фредрик Бакман

В повествованието са застъпени изключително много болезнени за всяко едно общество теми. Тук присъства болката от домашното насилие и пагубното му въздействие, прозира психологическата травма, прераснала в разрушителен алкохолизъм. През страниците преминава дебелият синджир на дискриминацията, на предубежденията, страха и предразсъдъците. А в основата на сюжета са темите за изоставените деца, нечестните намерения и бедността.

Може би именно заради всичко това толкова време отбягвах тази книга. Мислех, че ще е твърде драматична. В интерес на истината драма има, но като че ли тя присъства толкова осезаемо, само за да изпъкне на нейния фон още по-осезаемата сила на човешката природа.

 И въпреки всичко, написано до тук, книгата разказва за присъщата на човека доброта, за търпеливата същност на любовта и за адаптивната способност на хората.

7 цитата от „Глина“ на Виктория Бешлийска, към които се връщам

Иначе казано “Където пеят раците” представя историята на едно малко момиченце, което още на 7 годинки се сблъсква с абсолютната самота и необходимостта да оцелее – физически, но най-вече психически.

Признавам, че си поплаках, докато четях, но със сигурност мога да кажа, че това не е депресираща книга. Напротив. “Където пеят раците” вдъхновява. Разкрива дълбоката връзка на човека с природата, силата да намериш воля, за да оцелееш и да прогледнеш за любовта, която често си срещнал отдавна, но не си успял да познаеш.

Тъй като обичам книги, в които се разкриват криминални загадки, не мога да пропусна факта, че в романа сериозно е застъпен и криминалният елемент. Не мога обаче и да си спестя, че именно развръзката по темата в последните няколко страници развали донякъде усещането ми за тази книга. Умишлено няма да споменавам какво точно имам предвид. Тези, които са чели книгата, ще се сетят, а тези, които не са – ами… не искам да ви развалям историята. 

От всяка страница си личи в какъв детайл авторката Дилия Оуенс познава птиците и като цяло природата във влажните зони. Всъщност тя е изследовател и автор на научна литература, посветена на природата на Африка. “Където пеят раците”, оказа се, е дебютен роман на Оуенс.

И понеже започнах с красивия език и начина на писане, ще оставя няколко цитата тук, за да илюстрирам какво имам предвид.

“Където пеят раците” – цитати от Дилия Оуенс:

“Майките не оставят децата си. Не им е в природата”

“Другите сутрини пък Мама говореше за разни възрастни неща, които Кая не разбираше…”

“…болката в душата ѝ изтече като вода в пясъка”

“… и мочурището ѝ стана майка”

“Природата бе достатъчно изобретателна, за да направи така, че самците, които сменят често женските си, почти винаги накрая да остават сами.”

“Недостойните момчета вдигат голям шум”, казваше Мама”

“Баща му повтаряше многократно, че един истински мъж плаче, без да се срамува, чете поезия от сърце, усеща операта с душата си и прави всичко необходимо, за да защити една жена.”

“Барли Коув сервираше религията си твърдо сварена и добре препържена”

“Пясъкът пази тайните по-добре от калта.”

“Враните пазят тайни точно колкото и калта…”

“…Мама каза: “Сега слушайте, това е житейски урок. Да, заседнахме, но какво направихме ние, момичетата? Превърнахме го в забавление, смяхме се. За това са сестрите и приятелките. Да се подкрепят дори и в калта, особено в калта”.”

“Времето така подрежда нещата, че децата няма как да познават родителите си на младини.”

“Какво значи “където пеят раците”?” …. Означава далеч в пущинака, където всички твари са живи и още се държат като животни

“Есенните листа не падат, те летят.”

“Денят влачеше бавно минутите си, а слънцето беше заседнало насред небето.”

“Всеки час до обяд се зареждаше с горещина, която следобед прежуляше до мехури и пулсираше след залез. По-късно луната хвърляше по водата надежда…”

“Малката група жени са най-нужното и най-жилавото нещо на земята.”

“Когато те забележат, ти се приисква да общуваш.”

“Кая тръгна като сомнамбул, докато луната се измъкваше гола от водите и се катереше клон по клон нагоре по дъбовете.”

“Като че ли природата беше единственият камък, който нямаше да я подхлъзне насред потока.”

“Лицата ни се променят в отговор на данъка, който плащаме на живота, но очите ни остават отворени като прозорци на онова, което е било…”

Още на тема книги:

„Майката на дъщеря ѝ“ – многопластова, мистериозна и емоционално докосваща

36 докосващи цитата от „Лавина“-та Блага Димитрова

“Любов с малки букви” – книга, която те стопля (+ цитати)

„На изток от рая“: мъдростта на Стайнбек в цитати