„Животът е дар“. Това късметче ми се падна.
И е така. Дар е, заради хората, на които им пука дали ще си част от живота им, заради тези, за които си благодарен на съдбата, че са част от твоя.
Дар е, заради пътищата, които ще изминеш, дестинациите, на които ще отидеш, и заради онези, до които никога няма да достигнеш, но пък ще си мислиш за тях.
Дар е заради изгрева в прозореца ти сутрин.
Заради силната мъжка прегръдка, която очакваш.
Заради празниците със семейството.
Заради удоволствието да изядеш сам цял шоколад.
Животът е дар заради самия него.
Заради това, че можеш да се смееш и да плачеш. В този ред и в обратния.
Дар е, защото те среща с хората, които трябва да срещнеш.
Дар е заради това, че имаш избора да избираш какъв да си.
Дар е заради изкуството.
Заради планината.
Вълшебният залез над родния Дунав.
Заради щастието да тичаш в полето.
Да си спомняш за кучето.
Да виждаш случайни добрини. Да ги правиш. И да ги получаваш.
Дар е, заради това, че можеш просто да опаковаш багажа си, да викнеш приятели и да се преместиш.
Дар е, защото го има. Него. Животът.
Анета Стефанова