Старите тефтери са като моментни снимки от тогавашното ми Аз. Пазят записани мисли, които са ме вълнували, песни, които съм харесвала, цитати, които са ме впечатлили, заглавия на книги, които съм искала да прочета. Открих и чаровни рисунки от любими хора – три пиленца и едно пингвинче. И ми стана някак топло… Спомних си ситуациите, в които са били създадени щрихите върху белия лист на черни редове… Намерих и списъка с гости и задачи за едно празненство изненада за рожден ден. Споменът за тортата със супер симпатична торта с овца 🙂
И разни текстове мои намерих. Ето един от тях:
Не будете будилника!
Зората разбули мистиката на нощта. Загаси луната. А нощта още спи върху клепачите ми. Скраж е плъзнал по стъклата на автомобилите, но прозорецът ми се топли от заблудените очи на нощната лампа. Утрото нахлува през него в стаята, изритва съня от леглото ми. Събужда ме нагло и крещи.
… А нощта все още спи върху клепачите ми. Сънува калинки и изгризани от зайчета ботуши.
Но зората… тя безпощадно събуди будилника.
Ще раздвижа мигли, но по тях ще останат спомените от сънищата. Димът от черното ми кафе ще ги изпари като малки капчици роса. Прозрачното неведение на деня ще замени тайнството на нощта.
След час ще рисувам горещи слънца с дъха си върху ледения въздух. Ще чувствам с кожата си капризния ноември. Звукът от кристалчетата ще озвучи целувката ми с деня.
Това само след час.
А нощта още сънува върху клепачите ми.
Ш-ш-т!
Не будете будилника! ©