Вечеряхте ли вече? Е, около 800 млн. души или един на всеки девет на нашата планета не е. Но не само тази вечер. Днес е Световният ден на прехраната. Днес е датата, на която трябва да се замислим, че ако за нас храненето е всекидневна дейност, повтаряща се в общия случай поне три пъти на ден, то гладът е сериозен проблем за 795 млн. души по света (данните са на ООН). И докато те гладуват, една трета от храната, която произвеждаме като човечество, се губи – дали краставицата е недостатъчно красива, за да е достойна за супермаркета, дали лакомията ни е голяма и купуваме храна, която не можем да изядем, дали просто компаниите произвеждат повече, отколкото потребителите отнасят у дома… причините са много. Но реалността е една. Докато едни гладуват, други изхвърлят. Храна. Абсолютно пълноценна, годна и безопасна за консумация. Факт!
У нас изхвърляме храна за цяла София
И още по-шокиращият факт, е че на фона на ниския стандарт на живот, на фона на просещите 
на всеки 100 метра в София, на фона на ровещите в контейнерите и на всички онези невидими гладни, скрити зад стените на институции и организации, в България също изхвърляме храна. Изхвърляме количество храна, достатъчно да изхрани за година цялата столица, сочат данни на Хранителната банка. А 1,5 млн. са българите, които живеят в лишения и тези с ниски доходи.
Варианти има. Нужна е просто повече отговорност на производителите и търговците и повече мисъл от страна на нас, потребителите. Едните – да даряват навреме храната, която очевидно няма да бъде реализирана, а другите – да мислим колко реално ни трябва и да не претъпкваме хладилниците си с бъдещи обитатели на кофите за боклук.
Закон срещу изхвърлянето на храна
Някои страни вече поеха отговорността да бъдат лидери в това отношение. Франция, а след нея и Италия забраниха със закон на супермаркетите да изхвърлят храна, която е в срок на годност. Вместо това магазините са задължени да даряват количествата за благотворителност. А нали именно това е смисълът в създаването на храна – да задоволява глада, да храни тялото, да носи енергия за съществуването.
Храним климатичните промени
Изхвърлянето на храна е не само нехуманно и антисоциално действие, то е действие и срещу Земята. Дъвкана и предъвкана е темата за климатичните промени, но каквото е така, така си е. Гниещата органична материя, каквато е храната, отделя метан, който е над 22 пъти по-силен парников газ от въглеродния диоксид. Неслучайно тазгодишното мото, под което премина Световният ден на прехраната, е: „Климатът се променя. Храната и земеделието също трябва.“
За щастие, има реални индикации, че и на местна почва се случват положителни промени в тази посока. У нас от 2012 г. официално съществува Хранителната банка. Засега е само една. Това е организация, която се занимава изцяло с това да приема хранителни дарения – храна, която е годна и безопасна за консумация, и да я разпределя между нуждаещи се, така че кофичките кисело мляко, например, да бъдат изядени, а хората в нужда – нахранени. Новият Закон за храните, който всички в хранителния бранш продължават/ваме да очакваме официално да стане факт, за пръв път регламентира хранителното банкиране у нас. Или иначе казано – ще е ясно на какви условия трябва да отговаря една организация, за да е хранителна банка. Пък дано станат повече! Само за информация – в световен мащаб работят над 1500 хранителни банки в 43 държави.
Излизаме от парадокса
Още нещо радващо, този път от милите ни политици (разбира се, не без натиска на неполитически организации) – има индикации, че България най-после ще излезе от абсурда, в който я бяха поставили: от началото на 2017 г. ще отпадне ДДС върху даряваната храна. Около това, естествено, има някои уточнения, но няма да задълбавам сега. Хубавото е, че промяната ще е факт. Знаете ли какво се случваше и ще се случва до 2017? Държавата стимулира(ше) изхвърлянето на храна. Естествено, без да си го поставя за цел, но така се получава(ше). Защо? Ако един производител реши да дари дадено количество храна, трябваше да плати ДДС върху него. Така дарявайки, всъщност производителят реализира разход и огромна част от производителите предпочитаха другия вариант – оставят ХРАНАТА да мине срокът й на годност и я унищожават. За ужищожена храна не се дължи нищо. Тоест в милата ни родина доооооста дълго време наказаните бяха дарителите. И гладуващите.
А смисълът на храната е да храни!
Текст и снимки: Анета Стефанова
Още по темата: МЪЛЧАНИЕТО НА ГЛАДНИТЕ