Задъханият делник отпуска здравия си хват, мощният рев на глобализацията затихва. Неоновите реклами, билбордите, изнервените клаксони и форсиращите автомобили в тази реалност просто не съществуват. В това градче се връщаш десетилетия, дори столетия назад, и пак оставаш в съвремието. Това е Трявна – спокойна, щастлива, красива и артистична.
Вървиш, гледаш, снимаш и се чувстваш някак си свободно. Гората на Балкана е ей-там – величествена и вечно зелена, макар и малко заснежена. Спокойствието някак си владее градчето, а хуморът намига от надписите на дюкянчетата. Тук дори табели на магазини и банки са докоснати от майсторството на човешката ръка и са превърнати в произведение на дърворезбарското изкуство, а не на монотонния рев на машините.
Изкуство в старопланинското градче наднича от всеки ъгъл. Майстори дърворезбари, художници, кожари, грънчари представят произведенията си в малки дюкянчета по китната занаятчийска уличка. Без значение дали просто искат да си припомнят звука от кречеталото, дали да сервират традиционно блюдо в глинени съдове или да се порадват на творенията върху платна, туристите с плам се радват на българското изкуство – предмети, излезли изпод ръцете на родни майстори, а не дело на гигантски заводи, отдалечени на хиляди километри. Дървото, медта, глината и текстила в Трявна спират поне за кратко завоевателния поход на пластмасата.
Захарно петле и миг от детството, моля
Трявна е радост за душата. Трявна е сладост. Лакомства от детството дебнат от всякъде. Хрупкави ореховки, пръхки целувки, пестил, локумени вафли, халва и бяло сладко изместват комерсиалното разточение, облечено в шарени опаковки и пълно с трудни за произнасяне съставки. А захарните петлета, накацали по сладките витрини, ще ви върнат частица от детството и спомена как баба винаги криеше поне по едно такова червено петле в чантата си.
Димящо ободрение
Повече от носталгично е усещането в малките кафенета, където всеки посетител може да опита току-що сварено кафе на пясък. Всеки налива още димящата си напитка сам от миниатюрно медно джезве, побиращо бодрост само за една чашка. И то не каква да е чашка – тя задължително е порцеланова, без дръжка. Вместо изкривени в модернистичен дизайн столове посетителите сядат върху трикраки столчета около софри, постлани грижливо с етно покривка. Обстановката в кафенето също е като от онова време – по стените висят сплетени връзки лук, нанизи с чушки и бакърени тави, събуждащи спомена за безгрижните лета на село, филията топъл хляб от фурната, намазана с дебел пласт сладко от сливи, обелените колене и игрите на жмичка по прашните улици. Ако сте късметлия, получавате и свитък с послание, привързан с канап – спомен за силното димящо черно кафе.
Клас, мирно!
А после – отново разходка между възрожденските къщи на Трявна. Тези, които са тръгнали на лов за печати от 100-те национални обекта, могат да си вземат печат от няколко обекта – Музея на Кольо Фичето и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство. Емблематични за града са също Даскаловата къща и Славейковото школо, като школото е едно от първите светски училища у нас. В него е запазен духът на тогавашното време – възстановени са сандъчетата с пясък, където учениците са се учили да пишат, както и табелките за похвала и назидание, окачани на врата на децата.
Екзотика от Азия и Африка
За любителите на историята е запазена къщата на Ангел Кънчев – революционер и помощник на Васил Левски. Тя, типично в тревненски стил, е цялата от дърво. За по-авантюристично настроените и тези, които искат да съчетаят срещата с българските история, занаяти и култура с културен сблъсък с Азия и Африка, е изграден Музеят на азиатското и африканското изкуство. В него се помещават над 200 експоната от далечен Непал, тайнствен Тибет, мащабен Китай и колоритна Индия, както и от някои страни от слънчева Африка.
Часът на неразделната любов
Каквото и да изберете да правите в Трявна обаче – дали да опитате местните специалитети (тук опитах най-вкусната питка с хрупкава коричка, българско бяло сирене и мека като памук вътрешна част, поднесена с шарена сол в глинена чиния), да обиколите музеите или просто да се порадвате на изкуството, изпълващо улиците, със сигурност ще видите символа на града – Часовниковата кула. Тя някак магически се вписва в облика на града и е естествено сърце, което живо пулсира в центъра на старопланинското градче. И като всяка кула, и тази има своя история. Преданието говори, че тревненки носели традиционен накит на главите си, наречен сокай. Той им придавал гордо и царствено излъчване, което не се харесвало на тогавашната османска власт. Тогава властта обявява, че ако жените се откажат от този накит, ще издигнат кула, която да остане през годините като символ на града. И ето, че кулата става факт и от началото на 19. век до днес се извисява тържествено над централния площад в града. А всяка вечер, точно в 22,00 часа, в града настъпва Часът на неразделната любов – от кулата се носят звуците на песента по Славейковата балада „Неразделни“.
История в звуци и светлина
От миналата година по празници тревненският площад събира туристи и жители на града и с нова атракция – аудио-визуален спектакъл по подобие на добре известния „Звук и светлина“ във Велико Търново. В 20-минутното представление са събрани историята на града от древността до наши дни – преплитат се мелодия, дикторски текст и светлинни ефекти. Спектакълът може да бъде видян по време на национални празници и празници на града и по заявка от групи. Аудио-визуалното представление е осъществено по проект „Трявна – градът в който се ражда красота“.
А Трявна сама по себе си е красота, съчетаваща в себе си величествената природа на Балкана, магията на течащата река, романтиката на възрожденската архитектура и неповторимо пленяващо спокойствие, което ти се иска да сграбчиш силно и да отнесеш обратно със себе си в задъхания шумен и вечно зает град.
Текст и снимки: Анета Стефанова
Текстът е публикуван в брой 42-и на списание „Агрозона“.