С приза герой на пешеходния подвиг може да се окичи всеки ентусиаст, тръгнал по родните улици след сняг. По тротоарите в индиански нишки се вият забързани човеци. В общия случай са облечени в сиво-черните си палта и носят трогателно намръщени лица. А ако нечий телефон позвъни, цялата редица спира да върви. Следват страстно-енергични утринни псувни…
….
Сняг през януари винаги е изненада, чисти тротоари и тази зима няма. Затова – буди се, човеко, не чакай, не спи, в 
пешеходния подвиг и ти се включи.
….
Удоволствието за пешеходеца у нас е пълно. Ей така, крачейки по пътя, може да се наслади на кална баня в ранни зори. Сто процента гарантирано спа изживяване, на път за работа, без никакво отклоняване. Абсолютно безплатно. И не само сега. Всяка зима и пролет, дори през есента.
И още – кишав сняг и екстри. Истинско предизвикателство не само за всеки храбър китайски обувкошивач, но и за всеки тупащ се в гърдите производител разбирач.
…
Пешеходният подвиг изисква смело сърце, не е за страхливци туй наш’то битие.
…
Вашият кеф е предоставен с любезното съдействие на родните шофьори и още по-любезно напълнили се с кална вода улични дупки. Моля гражданите да обърнат внимание, че има и съвсем нелюбезни автомобилисти, които управляват машините си така, сякаш никой пешеходец не е заслужил спа ритуал. Ще ги познаете по това, че намаляват скоростта и плавно минават през ширналите се по платното езера – представете си грацията от „Лебедово езеро“, ама в по-технологичен вариант.
Анета Стефанова