Май ще се оттърси от капките, ще си прибере локвите и ще дойде юни. По детски наивен и по пролетно очарователен. Юни, който приканва за дълги безметежни разходки. Юни, в който времето след шест е приятели, парк и сайдер. Юни, който зеленее отдалеч и те приканва да се гмурнеш във веселата му пазва.
Това е шестият месец на годината. Средата. Моментът, в който ти остава точно толкова време, колкото е минало, за да се сетиш за къснодекемврийския списък с обещания. Или просто да скъсаш списъка и да започнеш да сбъдваш моменти и да рисуваш с настоящето спомените от бъдещето.
Да бъдеш щастлив днес. Заради себе си. Заради това, че трамваят пристигна в момента, в който отиде на спирката, заради това, че колежката пое дежурството ти, заради неочакваната роза или неописуемо шоколадовия сладолед преди вечеря.
Щастието е в нагласата – бях го прочела някъде. Но щастието е и в създаването. В изкуството да направиш от момента щастлив момент. Подарък от теб за теб. Сега. Силно кафе и свежи ноти за закуска или чаша вино, свещи и книга за лека нощ. И голяма купа с ягоди и череши по никое време на денонощието.
Ей така, защото мъничките червени нещица носят радост. И защото за да си творец на щастие не се изисква специален талант. Само въображение. И смелост – да си позволиш да изиграеш наяве игрите на въображението.
А юни е 30 дни въображение или 720 часа време за щастие. Юни е месецът на палатките, на първите морски пръски, на щурците и мириса на свобода. Юни съблича дългите дрехи и го раздава късо и небрежно, веселяшки и приключенско.
На юни принадлежат влаковете, плановете, пътуванията, скъсаните от странстване кецове и пълната със смях раница.
Юни иде. Фантазирай си щастие 🙂
Анета Стефанова
Текстът е публикуван в High View Art