Есента е поезия в суров вариант.
Неопитомена, дива, озверена.
Ту е кална, неразбрана, неритмична и отблъскващо студена,
ту те приласкава, затопля и те разтваря в себе си.
Като хладна лейди,
в чието сърце гори пламък. Само за теб.
***
Есента е като виното. Топло, но
от него те хваща носталгия.
Като печените кестени е.
Дадеш ли й достатъчно топлина,
се разпуква. И е нежна, чувствена, ухаеща.
Есента ухае на
листа, родени от любовта на
пчелите и на пролетта.
Есента мирише на
поезия,
на земя,
на нежно младо вино
и на кестени.
***
Есента е време за съзерцания.
Сезон, който те кани на питие
и на себевглеждане.
Последният шанс да си вземеш бои,
преди да се спусне бялото платно на зимата.
И после 4 месеца по него рисуваш.
Ако имаш с какво.
Ако си събрал достатъчно златно от дърветата,
червено от залезите,
синьо от вълните и
зелено – от детелините.
***
Есента е като жена.
Ту сияе и се смее весело,
ту просто иска да потъне в прегръдките ти
и да се скрие от света.
Тогава я приюти.
Не казвай нищо.
Просто я целуни по челото и
я вземи в ръцете си.
Ти знаеш точно как обича.
Дай й закрилата,
която търси.
Дай й от силата, която
тя усеща в теб.
И не й се сърди за сълзите от нищото.
Есента, също като жените,
често плаче.
Нима есенният дъжд не е като плача на жените?
Затова завали ли,
не се плаши. Ще спре.
Просто я прегърни,
налей й чаша вино,
извади горещи кестените от фурната
и остави поезията да се напише сама…
Анета Стефанова