кестени есен вино

Есента – поезия в суров вариант

Есента е поезия в суров вариант.

Неопитомена, дива, озверена.

Ту е кална, неразбрана, неритмична и отблъскващо студена,

ту те приласкава, затопля и те разтваря в себе си.

Като хладна лейди,

в чието сърце гори пламък. Само за теб.

***

Есента е като виното. Топло, но

от него те хваща носталгия.

Като печените кестени е.

Дадеш ли й достатъчно топлина,

се разпуква. И е нежна, чувствена, ухаеща.

Есента ухае на

листа, родени от любовта на

пчелите и на пролетта.

Есента мирише на

поезия,

на земя,

на нежно младо вино

и на кестени.

***

Есента е време за съзерцания.

Сезон, който те кани на питие

и на себевглеждане.

Последният шанс да си вземеш бои,

преди да се спусне бялото платно на зимата.

И после 4 месеца по него рисуваш.

Ако имаш с какво.

Ако си събрал достатъчно златно от дърветата,

червено от залезите,

синьо от вълните и

зелено – от детелините.

***

Есента е като жена.

Ту сияе и се смее весело,

ту просто иска да потъне в прегръдките ти

и да се скрие от света.

Тогава я приюти.

Не казвай нищо.

Просто я целуни по челото и

я вземи в ръцете си.

Ти знаеш точно как обича.

Дай й закрилата,

която търси.

Дай й от силата, която

тя усеща в теб.

И не й се сърди за сълзите от нищото.

Есента, също като жените,

често плаче.

Нима есенният дъжд не е като плача на жените?

Затова завали ли,

не се плаши. Ще спре.

Просто я прегърни,

налей й чаша вино,

извади горещи кестените от фурната

и остави поезията да се напише сама…

Анета Стефанова

mde

 

 

 

 

 

Споделете публикацията: