Денят започна с джаз –
нежни мелодии, разливащи се в моята сутрин.
Черно кафе
в чаша с цвят на слънчеви лъчи.
А есента се излива навън
и октомври пее по прозорците.
Пее за уюта на есенната тишина,
пее за бързащия живот на града.
Пее за времето след шест,
за кухнята, която мирише на сладко,
и масата, край която ще има приятели.
Пее. За себе си. За теб. И за мен.
Пее.
А джазът още звучи
и ме разтваря в своята мелодия.
Анета Дончева