на чичо Стоян
Добрите хора никога не си отиват.
Те завинаги остават.
В сърцата ни.
В трохичките, които с толкова грижа са ронили на една престара кокошка с черни лъскави пера.
В отдадеността и огромната любов, която често са скривали зад високия си тон.
Добрите хора никога не си отиват.
Те остават.
В гласа, който продължава като че ли да звучи от слушалката.
В думите, че човек, когато е весел, по-бързо оздравява.
Добрите хора остават при нас.
В щастливите махове на кучешката опашка, която са разхождали всяка вечер точно в десет.
Във вечните песни на Бийтълс.
В неизречените думи, в усетената близост.
Дори когато вече ги няма, добрите хора никога не си отиват…