форма на сърце, направена от листенца на жълто цвете

Добрите хора никога не си отиват

на чичо Стоян

Добрите хора никога не си отиват.

Те завинаги остават.

В сърцата ни.

В трохичките, които с толкова грижа са ронили на една престара кокошка с черни лъскави пера.

В отдадеността и огромната любов, която често са скривали зад високия си тон.

Добрите хора никога не си отиват.

Те остават.

В гласа, който продължава като че ли да звучи от слушалката.

В думите, че човек, когато е весел, по-бързо оздравява.

Добрите хора остават при нас.

В щастливите махове на кучешката опашка, която са разхождали всяка вечер точно в десет.

Във вечните песни на Бийтълс.

В неизречените думи, в усетената близост.

Дори когато вече ги няма, добрите хора никога не си отиват…

Споделете публикацията: