Звук и книга. Цъфнал цвят.
Трети ден вали.
Реалността.
И ни залива…
за да се покажем иззад портите на своята виртуалност.
Докато излезем боси под дъжда.
Докато погледнем с честни очи.
Без филтри.
Без допълнителна доза контраст.
Без селфи муцунки и пози.
Ние – такива, каквито сме пред себе си.
…
За да видим света неподправен.
Реален, без капка витруална измамност.
…
Животът беснее,
опитвайки да проговори.
…
Затворени зад решетките на собственото си улисване,
не знаем как, откъде, докога.
Изпитваме страх.
Вторачени в своите екрани,
питаме „Защо?”.
…
Бесният сремеж ни е отвел твърде далеч.
И имаме нужда от завръщане.
Затова сега сме боси.
Под дъжда.
Без капчица грим.
По анцунг и домашни пантофи.
В средата на работния ден.
Сега сме в реалността.
Ще останем у дома.
Твърде дълго отсъствахме.
Време е да се завърнем.
Дом.
Книга.
Звук.
Цъфнал цвят.
Добре дошли в реалността.
Добре сте си дошли, мили хора, у дома.