Обикновено не пиша измислени истории. Пиша лично. Този път обаче реших да се предизвикам. Така се появи първият ми опит за детска приказка. 🙂
Две босички крачета шляпнаха на пода. После се изправи и едно позакръглено телце. Таласъмчето беше гладно. Стрелките на стария кръгъл будилник сочеха три часа след полунощ. Всички други таласъмчета спяха, но коремчето на Тали къркореше. Искаше вкусна среднощна закуска.
Тали си обу бързо сините чехълчета с агънца на тях, наметна си халатчето и се запъти към кухнята. Без да светва лампата, таласъмчето намери дръжката на хладилника. Отвори я и сноп светлина се разля из стаята. Тали посегна към бутилката с мляко и взе кутията с шоколадови бисквитки. Щеше да си устрои прекрасна среднощна закуска. Тъкмо затваряше обаче хладилника, когато усети силна болка в нослето. Разбра, че хладилникът го е защипал и не иска да го пусне. Тами зарита с крачета, но не можа да се откъсне от хладната хватка на хладилника. Опита да се оттласне с ръчички. Тогава чу глас, идващ някъде от високо: „Ще те пусна, ако ми върнеш бисквитките. Тази вечер искам аз да похапвам от тях.“ Тами се огледа, огледа и тъй като не видя никого друг, реши, че думите идват от хладилника. Сърдито и гладно, таласъмчето каза: „Да, ама моето коремче плаче за бисквитки“.
-Ще ти се подуе коремчето, ако изядеш всички бисквитки в този късен час, отговори хладилникът.
– Ами да си ги разделим тогава, предложи Тами.
-Да си ги разделим? Какво означава това?
-Означава, че ти ще имаш половината бисквитки, а аз – другата половина. Така и двамата ще похапнем сладко-сладко.
-Чудесна идея, съгласи се хладилникът. Той пусна измръзналото носле на Тами, а Тами му остави половината шоколадови бисквитки. От тази нощ нататък двамата станаха добри приятели. Тами носеше на хладилника храна, той я пазеше, а огладнееха ли – си я поделяха.
Анета Стефанова