Не знам защо толкова много си отиват дъждът и джаза. Истината е обаче, че комбинацията им ражда хармония.
Вероятно затова днес, Международният ден на джаза, небето превърна деня в нощ и започна трепетно да вали като изпод звуците на саксофон.
Първата ми съзнателна среща с джаза беше някъде около пети-шести клас. Бях си записала диск на Луис Армстронг от семейни приятели. Някак си в часа по музика стана на въпрос и учителката ми беше впечатлена.
Не разбирам от музика, разбирам от усещания.
Помня как когато пуснех диска с Армстронг, баща ми ме питаше дали усещам спокойствието, което струи от тази музика. Да, усещам го. Затова когато търся хармония, слушам джаз. А Summertime с участието на Ела Фицджералд ми е много любимо парче. Поздравявам ви с него.
Честит Международен ден на джаза.