Пролет. Дъжд. Чай с жасмин.
Обичам лежерството на съботните следобеди. Тези дни, в които е достатъчно топло, за да прекарваш часове наред на терасата с поглед, вперен в новопоявилите се изпълнени с ентусиазъм за бъдеще листенца на липите и гласове на любими хора в слушалката.
Втората чаша топъл жасминов чай е преполовена и плисва пролетен дъжд. Внезапно, импулсивно, ей така, младежки и нехайно. Размириса се на озон и обновление. Така както започна, и спря. Като тийнейджър с бушуващи хормони. Като необуздана младост. Като бунт на някой юноша. Просто искам да валя. Тук и сега.
А терасата е прекрасно място да наблюдаваш случването на живота наоколо. Ей така, като на кадри от филм. Все едно ти си зрителят, а кино екранът е блокът пред теб. (Е, някои тераси гледат към планини, аз си имам блок екран..)
Първа сцена, трети дубъл – съседката от предпоследния етаж реши да мие прозорци в дъжда. Съдбата обича смелите.
Сцена втора, изгубих бройката на дублите – и дамата на последния етаж, и господина на шестия споделят обща страст към тютюна. Или цигарата е техният начин да останат сами със себе си няколко минути дневно… Ех, живот, живот!
Сега се загледах – повечето тераси срещу мен са остъклени – хората явно обичат да обсебват пространството, да улавят въздуха и да го затварят зад зидария и стъкла. Да превръщат себе си в бетонообитатели и стъклопакетообожатели.
Съседката от последния етаж продължава с хигиената. Ако трябва да съм честна, и моите прозорци биха оценили компанията на парцала, но това означава да изляза от моята терасна нирвана и да се пренеса в „трябва“ битието. А аз обичам насладите.
„Трябва“ изпълва делника ми. „Трябва“ е в офиса, в битовите нещица, дори в контактите с хората. Но съботно-неделните часове – те са за наслади. Насладата да слушаш пролетния дъжд, да посрещаш плисването му и да му помахаш за довиждане след пет минути. Насладата да подгряваш вода за чая и да го гарнираш с огромни резени жълто-зелена ябълка. Насладата да общуваш с мили на душата ти характери. Да съзерцаваш покаралите листенца на цветята (хич не ме бива в отглеждането им, дано сега ми се получи!) Насладата просто за изключиш съзнанието си за няколко мига и да ги оцениш като такива. Твоите мигове терасен покой.
Ето, че и слънце опитва да изгрее…
Пролет е, да, пролет е!
Анета Стефанова