Тичането е метафора на живота. Влагаш енергия, за да изминеш разстояние. Преодоляваш себе си, за да продължиш, след като вече си имал лудостта да се впуснеш в бягането. Потиш се и си уморен, но не се отказваш. Продължаваш, защото имаш цел. С всеки изминат километър знаеш как да дишаш по-добре, как да движиш оптимално тялото си в пространството, как да се мотивираш, за да не спреш. С всяка крачка виждаш целта все по-ясно и опознаваш по-добре себе си. Крачка по крачка тичаш по житейската писта. Напрежението в мускулите засилва усещането за живот. А когато прекосиш финала – тогава си щастлив. Щастлив, че си започнал, че не си се отказал, че си отстоял себе си и това, в което вярваш.
Щастието обаче е пълно, само ако има кой да тича рамо до рамо с теб. Крачка след крачка да изминавате километри от маратона на живота… да прекосявате финали, ръка в ръка.
Анета Стефанова