Да хванеш спрялото време в ръце. Да го задържиш, да го огледаш, ти да се огледаш в него и да избереш кога да го пуснеш. За да продължиш. Напред или назад. В днес, в утре или във вчера. Да плануваш, да се вълнуваш или просто да сведеш глава и да помълчиш.
Чудиш се какво ли точно си правил тогава, когато времето е спряло? Съществувал ли си, когато часовникарят е добавил и последния елемент в прецизното часовниково тяло?
Кой е бил собственикът на това спряло време? Чий живот ли са отмервали стрелките му? Въпроси, които няма как да получат своите отговори, когато случайно попаднеш на старинна находка. Тогава просто свиваш длан около съвършената кръгла форма. И се надяваш твоето време да тече щастливо.
Анета Стефанова