Следвайте червената маркировка, пригответе панталон, готов да понесе стабилно количество кал, обувки, за които не ви е жал (и най-важното – които не се хлъзгат), оставете столичните мисли в столицата и …. бъдете готови за заснемане на слънчеви кадри, прескачане на локви, ловене за клони, тук падам-тук-не изпълнения и ….шипки.
Пътеката е лека, подходяща е за деца, доказателство са многото малчугани, които видяхме.
Гората е спокойна, листата се кафенеят по земята и ти е свободно и природно.
На 45-тото колче от зимната маркировка пътеката завива на дясно (има си табела 🙂 ), скоро след това в далечината виждате заслон, а пред него – прочутият от туристическите блогове крокодил. От него ту тече вода, ту – не. Имало си научно обяснение за това, но, естествено, има и фолклорно такова. Казват, че ако си грешен, не тече.
По-нагоре има още една чешма с два чучура – доста мътна ми се стори водата за пиене. Така и не се престраших да отпия от нея. Над нея е поставен образът на Св. Иван Рилски.
Още няколко десетки метра нагоре е и пещерата, където се вярва, че Иван Рилски за пръв път е потърсил Бог. Нисък е входът й, вътре обаче е достатъчно висока да стои дори висок човек прав. В нея туристи са оставили иконки, свещи и предмети.
Маршрутът може и да продължи, но като за половин съботен ден, ние приключихме с пещерата. Доста е приятно за избягаш за малко от мъглата, особено когато дори не подозираш какво слънце те очаква.