“Глина” е топла книга. Книга, която те изпраща там, някъде на село, където тревата е мека, хората са добри и слънцето топли, без да пари. И страниците миришат на билки, на хорско задружие, на човечност. И сякаш са мокри като неизпечена глина и оформят красиво душата ти. “Глина” е книга уют. Книга, на която можеш …
Сякаш седмицата е събрала цялата си хубост и я излива тежко и накуп в петъчния си следобед. … В тези златни часове на април бързо се превръщам от работеща жена в дивичко момиче. Обувам клин и маратонки и тръгваме заедно с Него. И снимам цветя по тепетата, сгушени сгради и търкалящото се към заник слънце. …
Понякога всичко, от което имаш нужда във вечерта на делника, е блус. Неговата чаша вино до твоята, още блус, жълтата светлина на уличните лампи и дъжда през януари, който се надяваш да е сняг. А всъщност се оказва, че той наистина е сняг, макар и мокър, и ти започваш да вярваш, че всички надежди, когато …
Ще хвана луната за крайчето на сърпа й, ще се залюлея на него и ще полетя. Ще литна над дребничките тревоги, които крадат от усмивките ми, над сутрините, в които часовникът буди съня. Ще литна и ще прескачам дъгите, ще подскачам от облак на облак. Ще се бъда частица вселенска радост. Ще бъда детство, колкото …
Понякога просто септември се излива в теб и прелива през крайчеца на очите ти. Като спукан кран на насъбралото се лято, като дълго обуздавана стихия, като… себе си. Тогава спираш да гледаш към вънка на август и се затваряш в твоя вътрешен септември. Сгушваш се в кръглото на Р-то му, затваряш очи и …
Усещали ли ли сте как с първата вълна, изпратена към вас, морето ви целува за добре дошли? Как праща втората, за да измие градските ви мисли и да ги разтвори до бяла морска пяна, до мимолетни мехурчета, които се пукат и се разтварят в соления въздух… И вече сте свободни. Съзнанието ви е притихнало, спрял …
След осем търкулвания на календара усещаш, че си застинал някъде в третото. Има толкова много неизживяно, невидяно, неусетено. Толкова много нестегнати за път куфари. Под звездното небе на август зимните копнежи са преминали в лято. Пълната луна отскача бавно от липите, обзета от цикличната си безкрайност. Изскърцва съседската врата. Връзка ключове пропява в …
Събудих се на 30. И не, не беше филм и аз не бях актриса. Съвсем истинско си беше. Противно на всички шеги с Генерала и това, че всички рождени дни се отлагат през месеците на извънредна ситуация, дните от май пропълзяха до 20-и и станах на 30. Както брат ми каза – „вдигна левъла“. Да, заради …
Не знам защо толкова много си отиват дъждът и джаза. Истината е обаче, че комбинацията им ражда хармония. Вероятно затова днес, Международният ден на джаза, небето превърна деня в нощ и започна трепетно да вали като изпод звуците на саксофон. Първата ми съзнателна среща с джаза беше някъде около пети-шести клас. Бях си записала диск …
„Пазете се!“ – чувам секунди преди да прекъсна разговора. Разговор с човек, с когото се сблъсквам телефонно за първи път. На служебна тема. И не, неговото „Пазете се!“ не звучи механично, нито заучено. Звучи загрижено. Едно човешко „Пазете се!“. И не е само той. В последните две седмици, откакто изолацията ме изолира у дома, все …
