Съботно утро. 5,30. Алармата звъни. Всеки делничен ден отлагам ставането с няколко минути, но става ли дума за пътуване – отлагане няма. Скачам, забърквам закуска – шоколадово кексче в чашка, черно кафе, раницата, водата и съм на старта. Дестинацията е Кюстендил, по-точно село на 5 км от града – Граница. Мятаме се на влака и след …
Чуваха се само щурците. На два, три, четири, стотици гласа, но само щурци. Някак съвършено хармонично и съвършено отпускащо. Без булевард и трафик. Безгрижие насред първата августовска нощ. И поляна, огряна от луната. Въздухът беше топъл, но с приятелски любяща топлина. Не спарен. Смях. Споделяне на храна. Размяна на картофки и истории. Българо-египетско-словашко приятелство. Доказателство, …
Мирише на билки и свобода. Телефонът вече губи обхват, а усещането за спокойствие се завръща. Шумът на столичните булеварди е останал на около 4-5 часа път. Сега всичко е гора. Юлска, зелена, прекрасна, родопска гора. Липата все още разпръсква аромата си, смрадликата се лилавее между храстите, птички редят ноти из пространството, а ние вървим към …
Светът ни днес е парадокс. Парадокс, в който едни ядат гъши дроб в сушени кайсии от сребрърни подноси на изискан коктейл, други скачат по площадите, за да защитават дроба на гъските и вегетарианската диета. А трети и през ум не им минава да разсъждават върху въпроса върви ли, лети ли или просто си расте под …
Един италиански писател, който ми е напълно неизвестен, но за някои хора бил известен като Трилуса, бил написал, че „щастието, в крайна сметка, е мъничко нещо“. Е, да видим… Щастие е да вдишаш аромата на току-що разцъфналите розови-бели цветчета на ябълковото дръвче. Щастие е да погалиш четириног приятел. Щастие е да се прибереш преди бурята. …
Странно как улиците, по които си разхождал безброй пъти всичките си обувки, заживяват нов живот, когато мракът на юли разнежи дългите им и прекрасно несъвършени тела. Обектите са същите, но други. Прикрити и потънали в тайнственост, разкриват само тази част от себе си, която режисьорите на уличния спектакъл са определили. Виждаш не хора, а силуети …
Задъханият делник отпуска здравия си хват, мощният рев на глобализацията затихва. Неоновите реклами, билбордите, изнервените клаксони и форсиращите автомобили в тази реалност просто не съществуват. В това градче се връщаш десетилетия, дори столетия назад, и пак оставаш в съвремието. Това е Трявна – спокойна, щастлива, красива и артистична. Вървиш, гледаш, снимаш и се чувстваш някак …
Старите тефтери са като моментни снимки от тогавашното ми Аз. Пазят записани мисли, които са ме вълнували, песни, които съм харесвала, цитати, които са ме впечатлили, заглавия на книги, които съм искала да прочета. Открих и чаровни рисунки от любими хора – три пиленца и едно пингвинче. И ми стана някак топло… Спомних си ситуациите, …
Кафето е черно и горчиво. Сервирано в керамични чашки. И в него се отразява небето. Онова свободно и синьо небе, което се рее над полята, онова небе, което се оглежда нарцистично в Дунава. Тук е спокойствието на детството и усещането за дом. Тук са розите, по които пчелите кокетничат за снимка. Тук черешите спират да …
Да държа в шепите си свободата и да вдишвам морето. Да наметна вятъра през рамо, да пея с птиците, да тичам боса върху стоплени от слънцето камъчета, да се къпя в златистия пясък. Да рисувам с очите си пейзажи и да гоня вълните.© Анета Стефанова
