Вдъхновения

Радост в солено-син вариант

Тази мисъл я чух в един филм. Не помня кой беше филмът, но помня мисълта – „Щастливите хора ходят без часовници.“ И ние така, пет девойки, оставихме часовниците си в София и превключихме на щастлив режим. Единственото отброено време бяха часовете, през които влакът ни пренасяше през пространството. След това всичко навлезе в лятно безбрежие. …

Радост в солено-син вариант Read More »

И влакове пак ще запеят по релсите

Съботно утро. 5,30. Алармата звъни. Всеки делничен ден отлагам ставането с няколко минути, но става ли дума за пътуване – отлагане няма. Скачам, забърквам закуска – шоколадово кексче в чашка, черно кафе, раницата, водата и съм на старта. Дестинацията е Кюстендил, по-точно село на 5 км от града – Граница. Мятаме се на влака и след …

И влакове пак ще запеят по релсите Read More »

Приказка за щурците

Чуваха се само щурците. На два, три, четири, стотици гласа, но само щурци. Някак съвършено хармонично и съвършено отпускащо. Без булевард и трафик. Безгрижие насред първата августовска нощ. И поляна, огряна от луната. Въздухът беше топъл, но с приятелски любяща топлина. Не спарен. Смях. Споделяне на храна. Размяна на картофки и истории. Българо-египетско-словашко приятелство. Доказателство, …

Приказка за щурците Read More »

За Родопите и любовта

Мирише на билки и свобода. Телефонът вече губи обхват, а усещането за спокойствие се завръща. Шумът на столичните булеварди е останал на около 4-5 часа път. Сега всичко е гора. Юлска, зелена, прекрасна, родопска гора. Липата все още разпръсква аромата си, смрадликата се лилавее между храстите, птички редят ноти из пространството, а ние вървим към …

За Родопите и любовта Read More »

храна шведска маса

Мълчанието на гладните

Светът ни днес е парадокс. Парадокс, в който едни ядат гъши дроб в сушени кайсии от сребрърни подноси на изискан коктейл, други скачат по площадите, за да защитават дроба на гъските и вегетарианската диета. А трети и през ум не им минава да разсъждават върху въпроса върви ли, лети ли или просто си расте под …

Мълчанието на гладните Read More »

Щастието (не) е мъничко нещо

Един италиански писател, който ми е напълно неизвестен, но за някои хора бил известен като Трилуса, бил написал, че „щастието, в крайна сметка, е мъничко нещо“. Е, да видим… Щастие е да вдишаш аромата на току-що разцъфналите розови-бели цветчета на ябълковото дръвче. Щастие е да погалиш четириног приятел. Щастие е да се прибереш преди бурята. …

Щастието (не) е мъничко нещо Read More »

улични лампи нощ

В танца на юлската нощ

Странно как улиците, по които си разхождал безброй пъти всичките си обувки, заживяват нов живот, когато мракът на юли разнежи дългите им и прекрасно несъвършени тела. Обектите са същите, но други. Прикрити и потънали в тайнственост, разкриват само тази част от себе си, която режисьорите на уличния спектакъл са определили. Виждаш не хора, а силуети …

В танца на юлската нощ Read More »

Трявна – градът, в който се ражда красота

Задъханият делник отпуска здравия си хват, мощният рев на глобализацията затихва. Неоновите реклами, билбордите, изнервените клаксони и форсиращите автомобили в тази реалност просто не съществуват. В това градче се връщаш десетилетия, дори столетия назад, и пак оставаш в съвремието. Това е Трявна – спокойна, щастлива, красива и артистична. Вървиш, гледаш, снимаш и се чувстваш някак …

Трявна – градът, в който се ражда красота Read More »

Из страниците на старите тефтери

Старите тефтери са като моментни снимки от тогавашното ми Аз. Пазят записани мисли, които са ме вълнували, песни, които съм харесвала, цитати, които са ме впечатлили, заглавия на книги, които съм искала да прочета. Открих и чаровни рисунки от любими хора – три пиленца и едно пингвинче. И ми стана някак топло… Спомних си ситуациите, …

Из страниците на старите тефтери Read More »

кафе

В къщичката на мечтите

Кафето е черно и горчиво. Сервирано в керамични чашки. И в него се отразява небето. Онова свободно и синьо небе, което се рее над полята, онова небе, което се оглежда нарцистично в Дунава. Тук е спокойствието на детството и усещането за дом. Тук са розите, по които пчелите кокетничат за снимка. Тук черешите спират да …

В къщичката на мечтите Read More »