Вдъхновения

черна пишеща машина и червени рози

Тайните на Стивън Кинг за творческото писане: наръчник за начинаещи писатели

“Да пишеш, означава да съблазняваш.” Стивън Кинг Още в университета ни препоръчваха да прочетем “За писането. Мемоари на занаята” от Стивън Кинг, но някак си досегът ми с тази книга така и не стана реалност доста дълго време. Значителен брой години след като завърших журналистика, в търсене на вдъхновение и посока, отново попаднах на заглавието …

Тайните на Стивън Кинг за творческото писане: наръчник за начинаещи писатели Read More »

нощ с луна и цветен балон с горещ въздух

Тайният смисъл на среднощното бодърстване

В онези тихи часове на нощта,  когато денят вече се задава по пътеката, но не е стигнал все още до земята,  мислите са или злодеи, или творители. Тогава,  когато светът край теб сънува,  ти или се отдаваш на копнежи,  или на терзания. И сякаш  в среднощното бодърстване  няма златна среда.  Сякаш  тогава душата излиза от …

Тайният смисъл на среднощното бодърстване Read More »

жълти чаши с кафе и саксия с кактус

Сутрешен ритуал

Бледосините нишки на утрото едва пролазваха черната обвивка, с която нощта покриваше земята. Бях отворила очите си отдавна, а отсрещните прозорци вече светеха в ритъма на вторника. Само след около двадесет минути щеше да се чуе познатият повик на алармата, компютърът щеше да засвети в работен режим и барабанът на днешните задачи да задумка.  Преди …

Сутрешен ритуал Read More »

слънце зад пердетата

Първо трябва да дръпнеш пердетата

Понякога просто вземаш метла и лопатка и измиташ парченцата, на които си се разпаднал, докато си опитвал да останеш силен. Изсипваш ги обратно в себе си и ги лепиш в часовете, в които сънят е забравил, че трябва да дойде, а страховете се надбягват в главата ти. Редом с огромната благодарност. И в трудните моменти …

Първо трябва да дръпнеш пердетата Read More »

форма на сърце, направена от листенца на жълто цвете

Добрите хора никога не си отиват

на чичо Стоян Добрите хора никога не си отиват. Те завинаги остават. В сърцата ни. В трохичките, които с толкова грижа са ронили на една престара кокошка с черни лъскави пера. В отдадеността и огромната любов, която често са скривали зад високия си тон. Добрите хора никога не си отиват. Те остават. В гласа, който …

Добрите хора никога не си отиват Read More »

колело с кош, пълен с цветя насред зелена поляна

Август

Август е узряло лято.  Втората половина на яркочервената диня  и сладкия сок, който се стича по брадичката ти.  Август е щастие в шест букви,  разплиснали се вълни с дантеленобяла пяна по крайчеца. И ранни сутрини, в които приветстваш слънцето от балкона. Август е златна топлина на бали, търкалящи се по полето, гонене на сенки по …

Август Read More »

книгата Глина, свещ и саксия със зелено растение

„Глина“ – книга, която се лее като песен

“Глина” е топла книга. Книга, която те изпраща там, някъде на село, където тревата е мека, хората са добри и слънцето топли, без да пари.  И страниците миришат на билки, на хорско задружие, на човечност. И сякаш са мокри като неизпечена глина и оформят красиво душата ти. “Глина” е книга уют. Книга, на която можеш …

„Глина“ – книга, която се лее като песен Read More »

залез от тепетата в Пловдив

Щом подушат свободата на петъка

Сякаш седмицата е събрала цялата си хубост и я излива тежко и накуп в петъчния си следобед. … В тези златни часове на април бързо се превръщам от работеща жена в дивичко момиче. Обувам клин и маратонки и тръгваме заедно с Него. И снимам цветя по тепетата, сгушени сгради и търкалящото се към заник слънце. …

Щом подушат свободата на петъка Read More »

черна пишеща машина и червени цветя на бял фон

Всичко, от което имаш нужда

Понякога всичко, от което имаш нужда във вечерта на делника, е блус. Неговата чаша вино до твоята, още блус, жълтата светлина на уличните лампи и дъжда през януари, който се надяваш да е сняг. А всъщност се оказва, че той наистина е сняг, макар и мокър, и ти започваш да вярваш, че всички надежди, когато …

Всичко, от което имаш нужда Read More »

сърп от луна, хванат на въженце за края й

Ще хвана луната за крайчето на сърпа ѝ

Ще хвана луната за крайчето на сърпа й, ще се залюлея на него и ще полетя. Ще литна над дребничките тревоги,  които крадат от усмивките ми, над сутрините, в които часовникът буди съня. Ще литна и ще прескачам дъгите, ще подскачам от облак на облак. Ще се бъда частица вселенска радост. Ще бъда детство, колкото …

Ще хвана луната за крайчето на сърпа ѝ Read More »