Може би понякога имам нужда да остана сама с няколко парчета черен шоколад и лице, скрито зад книгата. (И тотално да забравя за супата с домати, която щях да правя…) Може би понякога мечтая за тишина и за това да ме прегърнеш. Може би… Или пък за силна, много силна музика, за някоя безсмислена песен, …
на съпруга ми Дишай. Обичай ме бавно, красиво, дишай, обичай ме. Стига сме бързали, стига, недей. Обичай ме бавно. Бавната любов е маратон, любими. Тя е низ от малки моменти в безкрая на времето. Тя е непрекъсната нужда да обичаш. Бавната любов е тичане на дълго разстояние. Бързите отсечки бързо изтощават. Прекосяваш финиш лентата – …
Всяка година по същото това време тихичко тъгувам по август, който нехайно размята сламената си шапка за сбогом и отнася със себе си цял куфар, пълен със слънце. Септември потропва нетърпеливо от следващата календарна страница и вече знам, че зеленото в кадрите бързо ще прелее в жълто. И все пак, ако трябва да дръпна дебелата …
Макар липовото време отдавна да е отминало и скоро да започнем да подритваме кестени по улиците, споделям ето тези няколко реда, написани няколко месеца назад, когато уханието във въздуха носеше очакване за лято. Настъпи онова липово време, в което въздухът ухае на нежност и волана на роклята ми се полюшва в синхрон с пошляпването на …
“Да пишеш, означава да съблазняваш.” Стивън Кинг Още в университета ни препоръчваха да прочетем “За писането. Мемоари на занаята” от Стивън Кинг, но някак си досегът ми с тази книга така и не стана реалност доста дълго време. Значителен брой години след като завърших журналистика, в търсене на вдъхновение и посока, отново попаднах на заглавието …
Тайните на Стивън Кинг за творческото писане: наръчник за начинаещи писатели Read More »
В онези тихи часове на нощта, когато денят вече се задава по пътеката, но не е стигнал все още до земята, мислите са или злодеи, или творители. Тогава, когато светът край теб сънува, ти или се отдаваш на копнежи, или на терзания. И сякаш в среднощното бодърстване няма златна среда. Сякаш тогава душата излиза от …
Бледосините нишки на утрото едва пролазваха черната обвивка, с която нощта покриваше земята. Бях отворила очите си отдавна, а отсрещните прозорци вече светеха в ритъма на вторника. Само след около двадесет минути щеше да се чуе познатият повик на алармата, компютърът щеше да засвети в работен режим и барабанът на днешните задачи да задумка. Преди …
Понякога просто вземаш метла и лопатка и измиташ парченцата, на които си се разпаднал, докато си опитвал да останеш силен. Изсипваш ги обратно в себе си и ги лепиш в часовете, в които сънят е забравил, че трябва да дойде, а страховете се надбягват в главата ти. Редом с огромната благодарност. И в трудните моменти …
на чичо Стоян Добрите хора никога не си отиват. Те завинаги остават. В сърцата ни. В трохичките, които с толкова грижа са ронили на една престара кокошка с черни лъскави пера. В отдадеността и огромната любов, която често са скривали зад високия си тон. Добрите хора никога не си отиват. Те остават. В гласа, който …
Август е узряло лято. Втората половина на яркочервената диня и сладкия сок, който се стича по брадичката ти. Август е щастие в шест букви, разплиснали се вълни с дантеленобяла пяна по крайчеца. И ранни сутрини, в които приветстваш слънцето от балкона. Август е златна топлина на бали, търкалящи се по полето, гонене на сенки по …
