Вдъхновения

Приключението основен ремонт на кухня, баня и коридор (и нашите решения за ремонта) Изолацията покрай COVID-19 беше катализатор за промени, осъзнаване и решения за много хора, включително и за мен. Промените започнаха с преосмисляне на вътрешния свят и продължиха до семейното решение да стартираме основния ремонт на част от жилището, в което живеем. Да, ремонт …

Приключението основен ремонт на кухня, баня и коридор (и нашите решения за ремонта) Read More »

Сякаш седмицата е събрала цялата си хубост и я излива тежко и накуп в петъчния си следобед. … В тези златни часове на април бързо се превръщам от работеща жена в дивичко момиче. Обувам клин и маратонки и тръгваме заедно с Него. И снимам цветя по тепетата, сгушени сгради и търкалящото се към заник слънце. …

Щом подушат свободата на петъка Read More »

Понякога всичко, от което имаш нужда във вечерта на делника, е блус. Неговата чаша вино до твоята, още блус, жълтата светлина на уличните лампи и дъжда през януари, който се надяваш да е сняг. А всъщност се оказва, че той наистина е сняг, макар и мокър, и ти започваш да вярваш, че всички надежди, когато …

Всичко, от което имаш нужда Read More »

Ще хвана луната за крайчето на сърпа й, ще се залюлея на него и ще полетя. Ще литна над дребничките тревоги,  които крадат от усмивките ми, над сутрините, в които часовникът буди съня. Ще литна и ще прескачам дъгите, ще подскачам от облак на облак. Ще се бъда частица вселенска радост. Ще бъда детство, колкото …

Ще хвана луната за крайчето на сърпа ѝ Read More »

Понякога просто септември се излива в теб и прелива през крайчеца на очите ти. Като спукан кран на насъбралото се лято, като дълго обуздавана стихия, като… себе си.   Тогава спираш да гледаш към вънка на август и се затваряш в твоя вътрешен септември.   Сгушваш се в кръглото на Р-то му, затваряш очи и …

Като спукан кран на насъбралото се лято Read More »

Усещали ли ли сте как с първата вълна, изпратена към вас, морето ви целува за добре дошли? Как праща втората, за да измие градските ви мисли и да ги разтвори до бяла морска  пяна, до мимолетни мехурчета, които се пукат и се разтварят в соления въздух… И вече сте свободни. Съзнанието ви е притихнало, спрял …

Морето Read More »

След осем търкулвания на календара усещаш, че си застинал някъде в третото. Има толкова много неизживяно, невидяно, неусетено. Толкова много нестегнати за път куфари.   Под звездното небе на август зимните копнежи са преминали в лято. Пълната луна отскача бавно от липите, обзета от цикличната си безкрайност.   Изскърцва съседската врата. Връзка ключове пропява в …

Под звездното небе не август Read More »

Събудих се на 30. И не, не беше филм и аз не бях актриса. Съвсем истинско си беше. Противно на всички шеги с Генерала и това, че всички рождени дни се отлагат през месеците на извънредна ситуация, дните от май пропълзяха до 20-и и станах на 30. Както брат ми каза – „вдигна левъла“. Да, заради …

Събудих се на 30 Read More »

Не знам защо толкова много си отиват дъждът и джаза. Истината е обаче, че комбинацията им ражда хармония. Вероятно затова днес, Международният ден на джаза, небето превърна деня в нощ и започна трепетно да вали като изпод звуците на саксофон. Първата ми съзнателна среща с джаза беше някъде около пети-шести клас. Бях си записала диск …

Денят на джаза Read More »

„Пазете се!“ – чувам секунди преди да прекъсна разговора. Разговор с човек, с когото се сблъсквам телефонно за първи път. На служебна тема. И не, неговото „Пазете се!“ не звучи механично, нито заучено. Звучи загрижено. Едно човешко „Пазете се!“. И не е само той. В последните две седмици, откакто изолацията ме изолира у дома, все …

Ние срещу Нея Read More »