Вдъхновения

В онези тихи часове на нощта,  когато денят вече се задава по пътеката, но не е стигнал все още до земята,  мислите са или злодеи, или творители. Тогава,  когато светът край теб сънува,  ти или се отдаваш на копнежи,  или на терзания. И сякаш  в среднощното бодърстване  няма златна среда.  Сякаш  тогава душата излиза от …

Тайният смисъл на среднощното бодърстване Read More »

Бледосините нишки на утрото едва пролазваха черната обвивка, с която нощта покриваше земята. Бях отворила очите си отдавна, а отсрещните прозорци вече светеха в ритъма на вторника. Само след около двадесет минути щеше да се чуе познатият повик на алармата, компютърът щеше да засвети в работен режим и барабанът на днешните задачи да задумка.  Преди …

Сутрешен ритуал Read More »

Понякога просто вземаш метла и лопатка и измиташ парченцата, на които си се разпаднал, докато си опитвал да останеш силен. Изсипваш ги обратно в себе си и ги лепиш в часовете, в които сънят е забравил, че трябва да дойде, а страховете се надбягват в главата ти. Редом с огромната благодарност. И в трудните моменти …

Първо трябва да дръпнеш пердетата Read More »

на чичо Стоян Добрите хора никога не си отиват. Те завинаги остават. В сърцата ни. В трохичките, които с толкова грижа са ронили на една престара кокошка с черни лъскави пера. В отдадеността и огромната любов, която често са скривали зад високия си тон. Добрите хора никога не си отиват. Те остават. В гласа, който …

Добрите хора никога не си отиват Read More »

Август е узряло лято.  Втората половина на яркочервената диня  и сладкия сок, който се стича по брадичката ти.  Август е щастие в шест букви,  разплиснали се вълни с дантеленобяла пяна по крайчеца. И ранни сутрини, в които приветстваш слънцето от балкона. Август е златна топлина на бали, търкалящи се по полето, гонене на сенки по …

Август Read More »

Сякаш седмицата е събрала цялата си хубост и я излива тежко и накуп в петъчния си следобед. … В тези златни часове на април бързо се превръщам от работеща жена в дивичко момиче. Обувам клин и маратонки и тръгваме заедно с Него. И снимам цветя по тепетата, сгушени сгради и търкалящото се към заник слънце. …

Щом подушат свободата на петъка Read More »

Понякога всичко, от което имаш нужда във вечерта на делника, е блус. Неговата чаша вино до твоята, още блус, жълтата светлина на уличните лампи и дъжда през януари, който се надяваш да е сняг. А всъщност се оказва, че той наистина е сняг, макар и мокър, и ти започваш да вярваш, че всички надежди, когато …

Всичко, от което имаш нужда Read More »

Ще хвана луната за крайчето на сърпа й, ще се залюлея на него и ще полетя. Ще литна над дребничките тревоги,  които крадат от усмивките ми, над сутрините, в които часовникът буди съня. Ще литна и ще прескачам дъгите, ще подскачам от облак на облак. Ще се бъда частица вселенска радост. Ще бъда детство, колкото …

Ще хвана луната за крайчето на сърпа ѝ Read More »