Вдъхновения

слънцето залязва и се отразява във водата на река Дунав

Всяка година по същото време

Всяка година по същото това време тихичко тъгувам по август, който нехайно размята сламената си шапка за сбогом и отнася със себе си цял куфар, пълен със слънце. Септември потропва нетърпеливо от следващата календарна страница и вече знам, че зеленото в кадрите бързо ще прелее в жълто. И все пак, ако трябва да дръпна дебелата …

Всяка година по същото време Read More »

волани на синя рокля и крака, обути в сандали и лакирани с червен лак

Липово време

Макар липовото време отдавна да е отминало и скоро да започнем да подритваме кестени по улиците, споделям ето тези няколко реда, написани няколко месеца назад, когато уханието във въздуха носеше очакване за лято. Настъпи онова липово време, в което въздухът ухае на нежност и волана на роклята ми се полюшва в синхрон с пошляпването на …

Липово време Read More »

черна пишеща машина и червени рози

Тайните на Стивън Кинг за творческото писане: наръчник за начинаещи писатели

“Да пишеш, означава да съблазняваш.” Стивън Кинг Още в университета ни препоръчваха да прочетем “За писането. Мемоари на занаята” от Стивън Кинг, но някак си досегът ми с тази книга така и не стана реалност доста дълго време. Значителен брой години след като завърших журналистика, в търсене на вдъхновение и посока, отново попаднах на заглавието …

Тайните на Стивън Кинг за творческото писане: наръчник за начинаещи писатели Read More »

нощ с луна и цветен балон с горещ въздух

Тайният смисъл на среднощното бодърстване

В онези тихи часове на нощта,  когато денят вече се задава по пътеката, но не е стигнал все още до земята,  мислите са или злодеи, или творители. Тогава,  когато светът край теб сънува,  ти или се отдаваш на копнежи,  или на терзания. И сякаш  в среднощното бодърстване  няма златна среда.  Сякаш  тогава душата излиза от …

Тайният смисъл на среднощното бодърстване Read More »

жълти чаши с кафе и саксия с кактус

Сутрешен ритуал

Бледосините нишки на утрото едва пролазваха черната обвивка, с която нощта покриваше земята. Бях отворила очите си отдавна, а отсрещните прозорци вече светеха в ритъма на вторника. Само след около двадесет минути щеше да се чуе познатият повик на алармата, компютърът щеше да засвети в работен режим и барабанът на днешните задачи да задумка.  Преди …

Сутрешен ритуал Read More »

слънце зад пердетата

Първо трябва да дръпнеш пердетата

Понякога просто вземаш метла и лопатка и измиташ парченцата, на които си се разпаднал, докато си опитвал да останеш силен. Изсипваш ги обратно в себе си и ги лепиш в часовете, в които сънят е забравил, че трябва да дойде, а страховете се надбягват в главата ти. Редом с огромната благодарност. И в трудните моменти …

Първо трябва да дръпнеш пердетата Read More »

форма на сърце, направена от листенца на жълто цвете

Добрите хора никога не си отиват

на чичо Стоян Добрите хора никога не си отиват. Те завинаги остават. В сърцата ни. В трохичките, които с толкова грижа са ронили на една престара кокошка с черни лъскави пера. В отдадеността и огромната любов, която често са скривали зад високия си тон. Добрите хора никога не си отиват. Те остават. В гласа, който …

Добрите хора никога не си отиват Read More »

колело с кош, пълен с цветя насред зелена поляна

Август

Август е узряло лято.  Втората половина на яркочервената диня  и сладкия сок, който се стича по брадичката ти.  Август е щастие в шест букви,  разплиснали се вълни с дантеленобяла пяна по крайчеца. И ранни сутрини, в които приветстваш слънцето от балкона. Август е златна топлина на бали, търкалящи се по полето, гонене на сенки по …

Август Read More »

книгата Глина, свещ и саксия със зелено растение

„Глина“ – книга, която се лее като песен

“Глина” е топла книга. Книга, която те изпраща там, някъде на село, където тревата е мека, хората са добри и слънцето топли, без да пари.  И страниците миришат на билки, на хорско задружие, на човечност. И сякаш са мокри като неизпечена глина и оформят красиво душата ти. “Глина” е книга уют. Книга, на която можеш …

„Глина“ – книга, която се лее като песен Read More »

залез от тепетата в Пловдив

Щом подушат свободата на петъка

Сякаш седмицата е събрала цялата си хубост и я излива тежко и накуп в петъчния си следобед. … В тези златни часове на април бързо се превръщам от работеща жена в дивичко момиче. Обувам клин и маратонки и тръгваме заедно с Него. И снимам цветя по тепетата, сгушени сгради и търкалящото се към заник слънце. …

Щом подушат свободата на петъка Read More »