По виртуалните стени още се окачват снимки на маскирани човеци, пергаменти, запалени свещи, дебели книги с кожени подвържии и пера с мастилници.
Обичам световете между двете корици на книгите. Весели са (когато нарочно не са ужасяващо страшни) и оживелите герои от страници и сценарни сюжети. Мисля си обаче за будността. За будността от един по-разлличен ъгъл, от една бягаща перспектива.
Обичам да оставаме просто аз, книгата и ментовия чай под топлото одеяло в есенната нощ. Замислих се обаче, че дори да заспиваме вечер пред разтворените страници – дали сме будни?
Днес е достатъчно лесно да бъдеш грамотен, ако пожелаеш, да узнаеш, ако попиташ, да намериш знание, ако го потърсиш. Мисълта ни лесно, при желание (!) може да бъде събудена. Ама трябва да събудим и духа. Да го извадим от градското леговище, да го посипем със златен прах в магичната гора, да прескачаме клони и камъни, да трием зачервени длани за малко топлинка. Там, извън стените на библиотеките, се пробужда истинският дух. При това без да потъркаме лампата. Без да имаме лампа дори. И един челник стига.
Имаме нужда да викаме като Тарзан-овци, да се освободим от нормата, да избягаме от формата и просто да останем ние.
Тогава се буди Духът. За живот. Там, в дивото, се ражда питомното. Там се захранва с енергия за живот. И там някак си човекът е човек. Напълно човек, когато е в движение. Без значение дали пътува, танцува, катери се или тича. Движението е будител. И съхранител.
И когато краката са се гонили в ритъм, сърцето е подскачало в такт и избие пот по гърба, тогава е времето, в което усещаш сетивата си истински будни. Когато останете само ти, пулсът и тичащото другарче, започват разговори, пробуждащи духа. И разговорите често са за книги. Книги, от които потичат сълзи, книги, които разкриват политически игри или такива, които описват една по-блажена география.
Да, книгите разгръщат простори и осветяват хоризонти, но хоризонтите са прекрасна писта за тичане. Важно е да е буден духът, но е важно и да го оставим да си побудува в естествената му среда, там, сред есенните листа.
Анета Стефанова