Покрай този опит за приказка научих две неща. Първото – за следващата приказка трябва да измисля лош герой. Децата обичали да има лош. Като се замисля – доста основна истина – за да може да бъде различено доброто, трябва да има лошо. И второ – определено рисуването ми има мнооого път да изрисува, преди да стане приемливо да илюстрации. Опитвах да изобразя коала. Резултатът – от къде да започна. Положително погледнато – всички разбраха, че на рисунката има животно (на всички показвах цензурираната версия, тъй като ръчичката на геройчето коала меко казано приличаше на ръка на боксьор). Смешната страна беше… ами доста смешна. Да кажем, че изобразителното изкуство не е сред силните ми страни или поне към момента определено не е от най-развитите ми таланти. И след доста смях на гърба на детински изглеждащата скица, за която аз си знаех, че е коала, дойде именният ми ден и една приятна изненада с него – рисунка на Коалчо<3
Та така…. нека приказката без злодей, но с коала започне сега…
Братя по сърце
Мечето Смехчо се унасяше в сладък сън. Майка му го беше завила с плюшеното одеялце на облачета, в хралупата беше топличко и уютно. Смехчо тъкмо започваше да сънува как сладко-сладко си похапва мравчици и мед, когато телефончето му звънна. Смехчо леко помръдна уше, придърпа си одеялцето и пак се върна във вкусния сън. Тогава телефончето звънна отново. Мечето отново помръдна уше, а телефончето не спираше да звъни. Тогава Смехчо размърда и другото ушенце изпод завивката на облачета, бавно отви главичката си и разтърка сънливо очички. Отвори ги и видя звънящото телефонче на нощното му шкафче да пее точно до книжката с приказки. Смехчо се обади с гласче от сънищата:
-Ало!
– Ало, ало, ало, търся кенгурчето Скокчо! – каза бързо и много развълнувано едно детско гласче отсреща.
-Имате грешка. Аз не съм никакъв Скокчо. – каза мечето, което беше малко ядосано, че телефончето го е събудило.
– Грешка ли – не, това е смешка. Няма никаква грешка. Моля, нека говоря със Скокчо. – упорстваше гласчето.
– Не съм Скокчо и не е Смешка. Аз съм Смехчо.
-Смехчо?
-Да, Смехчо. – отговори все още ядосано мечето.
-А ти знаеш ли, че имаш смешно име? – любопитно запита отново гласчето в телефончето.
-Ти не разбираш. Казвам се Смехчо, защото много обичам да се смея. И съм кафяво мече. – започна да обяснява малкият Смехчо.
– Да се смееш? Ама ти звучиш ядосан…. – отбеляза гласчето.
-Всъщност си прав, бях ти мъничко ядосан, защото тъкмо сънувах как похапвам мравчици и мед, пък ти ме събуди.
-Какво си похапвал?
-Не ме ли чу? Мравчици и мед – любимата ми закуска. От нея ставам силен и мога да се смея цял ден. – продължи да обяснява Смехчо.
-Ама ти не ядеш ли евкалиптови листенца?
-Евкалиптови листенца? Неееее. Та в нашата гора дори не расте евкалипт. Ама че си смешен, първо ме събуждаш, а сега ме питаш за евкалиптови листенца! Кой си ти?
-Аз съм Коалчо и съм коала. Обичам да гушкам приятелчетата си, мама, тате, братчето ми и да ям евкалиптови листенца. – весело обясни Коалчо.
-Ей, Коалчо, ама ти къде живееш?
– В Австралия? А ти?
-Аз – в България.
-Леле, ама ти си много далече. Ти си през много гори, през много земи и през много води.
-Да, така е. Ама защо ми се обаждаш?
-Домъчня ми за моето приятелче. Казва се Скокчо. Той пил студен сок, заболяло го гърлото и от два дни не сме играли. – отвърна Коалчо. – Затова му се обаждах, да го чуя дали е оздравял.
-И аз си имам приятелчета, ама те сега всички спинкат. Тука есента оцвети листата, вятърът задуха в гората и скоро ще падне снегът. Затова и се бях завил да спинкам.
-Ей, Смехчо, хайде да се разберем така. Наспинкай се сега, а като при теб дойде пролетта, ще кажеш на твоята майка да те доведе в моята страна и ще ми станеш приятел.
-Ама аз приятелчета си имам, Коалчо. Братче си нямам. Ти не искаш ли да бъдеш мое братче?
-Става! Тъкмо ще си имам две братчета да гушкам! Ей, Смехчо, ама чакай малко – как ще бъдем братчета, щом ти ядеш мравчици и мед, а аз евкалиптови листенца, ти си кафяво мече, а аз съм коала?
-О, този въпрос е лесен. Аз към кафяво мече, ти – не, но ще бъдеш мое братче по сърце. – засмя се малкият Смехчо.
-Ехаааааа! Кафявото мече ще си има братче по сърце! – зарадва се и Коалчо.
Така двете мечета станали братя по сърце. А когато снежинките спрели, слънцето се показало и цветенцата започнали да растат, Смехчо се събудил от зимния си сън. Сетил се за своето братче по сърце и се засмял щастливо. Кафявото мече помолило майка си да литнат през много гори, много земи и много води и да идат да поиграят с Коалчо. Майката на Смехчо също се засмяла. Взела одеялцето му на пухкави облачета, закачила го на голямата кошница на стария гъбар и направила балон. Смехчо изпляскал с лапички и бързо скочил в него, скочила и мама Смехка и смеейки се, излетели към евкалиптовата къщичка на Коалчо.
И така, мили деца, когато в гърдите тупкат добри сърца, няма значение, че другарчето е от друга земя. Когато някой не е на твоите родители дете, може да ти е братче по сърце.
Анета Стефанова