Книга за зелените светлини, които дават път на шансовете. Книга за онези знаци, които ни подсказват, че сме се насочили в правилната посока, и за тези, които ни показват самата пътека. И книга за предупредителните сигнали, които е също толкова важно да забележим… може би дори по-важно от зелените светлини. Това е мемоарът на Матю Макконъхи.
Трябва да призная, че ме впечатли графичното оформление на книгата и решенията в нея. Това е издание, в които зелените светлини са наистина зелени, що се отнася до цвета на шрифта. Смисловите части също са отделени с разтвор в тематичния цветови нюанс.
Биографията на Макконъхи е искрена, а разказът за биологично му семейство, отношенията, ценностите и живота в него, ме провокира. Едва ли само мен. Възпитание на ръба на закона, честно казано направо отвъд него, отношения между родителите на ръба на насилието, личен пример отвъд общоприетите разбирания за морал и благоприличие. Но в крайна сметка перфектни хора и идеални семейства няма, а да си искрен се изисква смелост. Особено тогава, когато не си спестяваш факти като залитания към наркотици, откровените лъжи и някои други слабости.
В „Зелени светлини“ има много любов – всеотдайна и истинска, борба за мечтите и смелостта да се хвърлиш след тях. Семейството е на пиедестал, а това няма как да не направи впечатление.
Матю Макконъхи умее да пише и да изпраща послания. Постарах се да извадя някои от тях.
- „Единственото, което винаги съм знаел, че искам да бъда, е баща.“
- „Имам много доказателства, че светът е в заговор да ме прави щастлив“
- Тази книга казва как да улавяме повече „да“ в свят на „не“-та и как да разберем кога „не“ всъщност означава „да“. Това е книга за зелените светли и осъзнаването, че жълтите и червените с течение на времето стават зелени.
- „Всички сме създадени за всеки един миг, с който се сблъскваме.“
- „Понякога нямаме нужда от съвети. Понякога имаме нужда да чуем, че не сме единствените.“
- „През годините съм научил някои неща за индустрията в Холивуд. На първо място, по-добре е да играеш своя собствена игра в бизнеса на Холивуд, отколкото да правиш бизнес като играеш играта на Холивуд. Трябва да схванеш шегата, а тя е, че няма нищо лично. …. ще те вземат с лимузина, но може да се наложи да се прибереш с такси. Няма нищо лично, всичко е просто бизнес.“
- „Понякога не е важно какъв избор правиш, а да го направиш и да се придържаш към него.“
- „Петнайсет години по-късно тя все още е единствената жена, която искам да изведа на среща, с която да спя, и до която да се събуждам.“
- „За мен бащинството означава, че мъжът е успял в живота.“
- „Колкото по-бързо спрем да се впечатляваме от живота си, от постиженията си, от кариерата си, от връзките си, перспективите пред нас, колкото по-скоро сме по-малко впечатлени и по-отдадени на тези неща, толкова по-бързо ставаме по-добри в тях.“
- „В някои дни най-необходимият ни път е самотна прашна пътека. В други е най-натоварената линия на метрото.“
Не сме тук, за да толерираме различията,
тук сме, за да ги приемем.
Не сме тук, за да празнуваме
еднаквостта си,
тук сме, за да приветстваме това,
което ни отличава.
Не сме родени при равни условия,
нито с равни способности,
но трябва да имаме равни възможности.
Като индивиди се обединяваме чрез своите ценности.
Да празнуваме това.
Едно по едно
Всеки успех идва
„едно по едно.
Направи едно нещо добре,
после друго.
Веднъж, после още веднъж.
Отново и отново,
чак до края,
после пак едно по едно.
….
И нека ти кажа нещо.
Колкото повече остаряваш,
толкова повече правила
ще се опитат да те накарат
да следваш.
Просто трябва да продължиш да живееш, човече, да живееш“
просто продължавай да живееш…
с малки букви, защото животът
не е ничие лично име и е глагол.
„Великите Лидери не са винаги отпред.
ТЕ СЪЩО знаят кого да следват“