Вече писах за уютния свят и топлотата на думите, които Виктория Бешлийска подрежда в „Глина“, а сега Ви представям 7 цитата, които препрочитам отново и отново, прелиствайки страниците на книгата.
„Тестото полепваше по пръстите й влажно и непитомно като новородено вълче.“
„…хукна към къщи да се скрие от мислите си.“
„Денят сякаш бе утаил цялата си тревога в котлето на нощта и сега то преливаше над сърцето й.“
„… най-трудно заздравява душата на онзи, който сам не си прощава.“
„Знае Господ кога да стори чудесата си…“
„От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот.“
„Човекът е най-добър, когато има някой до себе си да му подсказва кое бива и кое не бива, кое е хубаво и кое – лошо. Сами сме изгубени в този свят, дори Бог не може да насочи човека, ако е празен светът около него и в сърцето му няма любов.“
Още цитати от книги:
Където пеят раците“ – за смелостта да оцелееш и да живееш с природата (+ цитати)
Тънката психология и уникалните цитати от „Тревожни хора“ на Фредрик Бакман
„Майката на дъщеря ѝ“ – многопластова, мистериозна и емоционално докосваща