1. „Старите мъже рядко знаят какво да кажат на младите, за да покажат, че ги е грижа.“
2. „Тая работа с думите е трудна, когато си стар и всичко, което искаш да кажеш на някой по-млад, е: “Виждам, че те боли, мен също ме боли”.
3. “Знаеш ли какво е най-лошото на това да си родител? Че винаги те съдят за най-лошите ти моменти. Можеш да направиш милион неща правилно, но объркаш ли дори само едно, завинаги ще бъдеш родителят, който гледаше телефона си, когато люлката удари детето му по главата. Не откъсваме очи от тях с денонощия, но после прочитаме ЕДИН есемес и всичките ни усилия се оказват напразни.”
4. “Защото това е работата на родителите: да бъдат рамене. Рамене, на които децата им могат да седнат, за да видят света, когато са малки, на които да стъпят, за да достигнат небето, когато са големи, и на които да се облягат, когато залитат и се колебаят. Те разчитат на нас, а това е съкрушителна отговорност, защото още не са проумели, че всъщност не знаем какви ги вършим.”
5. “Когато Джим беше малък, родителите наказваха децата, като ги пращаха в стаите им, а в днешно време ги наказват, като ги карат да излязат оттам.”
6. “Може би ти също имаш деца, тогава знаеш какво е да те е страх през цялото време.”
7. “Най-странното на това да си родител, … е това, че децата винаги те обичат, независимо какъв си…”
8. „Защото, когато си дете, копнееш да станеш възрастен и да решавам сам, но когато станеш възрастен, осъзнаваш, че това е най-лошата част.”
9. “…корабите не са построени, за да стоят закотвени. … пристанището е безопасно, миличък, но корабите не са построени, за да стоят закотвени.”
10. “Трябва да си втълпяваме, че сме нещо повече от грешките, които сме направили вчера, че също така сме всички свои бъдещи избори…”
11. “Може би е вярно онова, че до определена възраст децата те обичат безусловно и безразсъдно по една-единствена причина: ти си техен. Родителите, братята и сестрите ти могат да те обичат до края на живота ти по абсолютно същата причина.”
12. “Търсим нещо, за което да се хванем, за което да се борим и което да очакваме. Правим всичко по силите си, за да научим децата си на същото. Това е нещо общо за всички ни, но въпреки това повечето си оставаме непознати. Не знаем какво си причиняваме, как твоят живот се влияе от моя.”
Всички цитати по-горе са от книгата на Фредрик Бакман „Тревожни хора“. Още красиви мисли от тази книга, както и кратко ревю можете да прочетете ТУК.