Случвало ми се е да търся и да прочета книга, само защото прочетох цитат от нея, който много ми хареса. Затова реших да започна да пиша в блога изречения, които така или иначе си събирам. Току-виж и някой друг получи вдъхновение 🙂
Понеже все още продължавам да хваля „Планината помежду ни“ и да се сещам за нея, ето няколко цитата от нея, от които ми стана топло и хубаво и за които си казах: „Леле, страхотно написано!“:
„Женени сме от дълго време, видели сме много, преживели сме много, но колкото по-дълго обичаш един човек, по-хубаво става.“
„Ти се появи в картинката и озари целия ми свят със смях и радост, с магия“
„Да не знаеш къде си е едно. На да си стоиш изгубен – съвсем друго.“
„Каква радост! Обратно на крайбрежието. На океана. Уханието на солената вода. Вкусът на изгрева. Звуците на залеза.“
„… да живееш с разбито сърце е да си полумъртъв, но не и полужив.“
„Но да зарежеш момичето си… това никога не води до добър край.“
„Надежда. Тя е във вените ни. Тя ни зарежда“
„Малко по-късно отново се събудих. По лицето си усещах коса. Човешка коса- Миришеше на жена.“
„Казват, че дума дупка не прави, но ако искаш да нараниш някого… и то дълбоко, използнай думи.“
Накрая, но не и на последно място – какво си повтаря героят, когато силите го напускат, но трябва да продължи, за да спаси не един, а два (дори три – заради кучето) живота: „Слагай единия крак пред другия“. Звучи просто – просто слагай единия крак пред другия…
Анета Стефанова
Още на тема книги:
„На изток от рая“: мъдростта на Стайнбек в цитати
Нейната история: Мишел Обама (+ цитати от автобиографията)
Красиви цитати от Рангел Вълчанов или „НИЩО, НИЩО, АМА ТО СИ Е НЕЩО!“
“Любов с малки букви” – любовта идва от малкото, но винаги с големи букви