Днес Люляковият танц празнува една година. Вече 365 дни танцува в интернет пространството. Отразява света около мен и до голяма степен самата мен. Радостите. Вдъхновенията. Малките красоти – случайно срещнати насред делничния ход или пък открити след дълго чакане.
Люляковият танц продължава. Ще сменя ритми и мелодии, ще забързва и забавя крачка. Ще е активно експресивен или мъничко (заето) пасивен. Ще следва нови хореографии, но със същия стил. И пак ще е толкова искрено истински. Защото движенията не лъжат. Танцът е езикът на душата. Танцът са мислите, преди да бъдат изречени. Неосъзнатото съзнание. Радостта от мига. От пулса на часа. От живота.
Анета Стефанова